Потиснати емоции срещу правдивост
"Не беше моя идея да открия как емоциите (потиснати или не) могат да бъдат полезни при оценката на истинността. Въпросът възникна преди близо четиридесет години, когато за първи път преподавах курс на стажанти по психиатрия в моя университет. Въпреки че бяха развълнувани да чуят за моите изследвания, които предполагат, че емоционалните изрази са универсални, това, което наистина искаха, беше насока за критично решение, пред което бяха изправени в болницата: Когато пациент, който е бил приет за остра депресия, поиска пропуск, за да се върне у дома за ден, твърдейки, че се чувства много по-добре и вече не мисли за самоубийство, как биха могли да разберат дали пациентът казва истината? Възможно ли е пациентът да лъже, за да се освободи от наблюдението на болницата, за да отнеме живота си? Случи се. Ако пациентът беше честен и наистина се чувстваше по-добре, прекарването на един ден у дома беше важна стъпка по пътя обратно към нормалния живот.
Нямах представа какви отговори ще намеря. Ще има ли някакъв знак в изражението на лицето или жестовете на човека, показващ, че емоцията е била измислена, а не истинска? Може ли някой друг освен обучен актьор доброволно да създаде изражение, което да изглежда истинско, когато не е? Бяха ли способни човешките същества умишлено да потискат от погледа си всеки признак на истинските си чувства, особено когато тези емоции се чувстват много интензивно? Имаше ли някакъв начин да се види истинската емоция под фалшива маска и потисната емоция?"
Голямо откритие за емоционалните изрази
"Започнах, като разгледах подробно един от филмите в моята библиотека с филми (това беше преди появата на видеото, когато звуковият филм беше единствената среда за запис на изражение и жестове). През предходната година бях заснел интервюта на психиатрични пациенти, когато бяха приети за първи път в болницата, отново, когато персоналът смяташе, че са се подобрили значително, и последния път седмица преди пациентите да бъдат изписани. Персоналът ми беше казал, че една от пациентките е признала, че е лъгала по време на интервюто си по средата на хоспитализацията: тя твърдеше, че вече не е депресирана и поиска пропуск за уикенда. Няколко дни преди планираното й преминаване тя призна, че възнамерява да посегне на живота си, когато излезе от болницата. Имах, за късмет, филм за интервюто, в което тя беше излъгала.
Мери (не е истинското й име) беше четиридесетгодишна жена, която направи три почти успешни опита за самоубийство, преди да бъде хоспитализирана. Първият път, когато гледах филма по средата на хоспитализацията, не видях никакви доказателства, че тя лъже за емоциите си; тя се усмихваше много, говореше оптимистично и изглеждаше весела. Бих й повярвал; лекарят също.
Така че моят съизследовател, Уоли Фризен, и аз създадохме сложен многоскоростен проектор за движение, за да изследваме всеки един от нейните изражения на лицето и жестове, кадър по кадър, в много забавен каданс, както и по-бързо. Отне ни повече от сто часа, за да преминем през дванадесетминутния филм, но си заслужаваше.
В един момент от интервюто лекарят попита Мери за плановете й за бъдещето. В моментна пауза, преди да отговорим на въпроса, видяхме израз на силна мъка да проблясва по лицето на Мери. Бяха само два кадъра от двадесет и четири – 1/12 от секундата – бързо покрити от усмивка. Гледахме го отново и отново; нямаше съмнение какво разкрива. В стоп кадър истинската й емоция беше изключително ясна, а след това умишлено скрита. След като открихме какво да търсим, като прегледахме кадрите на забавен каданс, открихме още два много бързи израза на мъка във филма.
Фризен и аз нарекохме тези много бързи движения на лицето с продължителност от 1/25 до 1/2 от секундата микроизражения и отбелязахме, че те предизвикват невербално изтичане на информация за истинските чувства на човека. По-късно научих, че психолозите Ърнест Хагард и Кенет Айзъкс са открили микроизраженията три години преди нас, но са предположили, че те не се виждат в реално време и са признаци на потиснати емоции, а не умишлено потиснати емоции. Открихме, че е възможно да видите микроизражения без забавено движение, ако знаете какво да търсите; все още не знаехме колко лесно би било да научим хората как да ги забелязват."
Ако искате да се научите как да четете емоционалните изражения и скритите чувства на хората, посетете обучение на Десислава Дамянова , която е единствения треньор и сертифициран експерт да провежда обучения и предава знанията на д-р Пол Екман.
Източник: https://www.paulekman.com/
