През годините на своето съзряване тийнейджърът се бори за правото сам да управлява живота си. В същото време родителят се стреми да запази правото си на контрол, защото все още смята детето си за твърде малко и неопитно.
Човекът е така устроен, че приема всеки пристъп на гняв, като заплаха, независимо откъде идва. Едно от най-горчивите и тягостни преживявания в живота на един родител е свързано с това, гневът да идва именно от собственото дете, за което е полагал толкова грижи.В началото родителят просто не вярва, че това се случва. Първоначалният шок е толкова силен! Изумлението преминава в загриженост, в болка, гняв, страх от провал, от това, че в миналото е допусната някаква непоправима грешка във възпитанието на детето. Понякога родителят не успява да преодолее собствения се гняв, избухва и това само затруднява положението и засилва усещането за провал.
Успокойте се. Няма родител,който да не е преживял подобно чувство поне веднъж в живота си и в процеса на общуване с поотрасналото си дете. Няма значение, колко добър специалист сте и в каква област работите. Няма значение дори това колко невероятен родител сте. Просто един ден, съвсем неочаквано и необяснимо за вас, това се случва. И дали това ще бъде единична проява, или ще се превърне в модел на общуване между вас и детето ви, зависи само от това как ще реагирате. В никакъв случай не подценявам и не извинявам тежките прояви на юношеския гняв, просто се опитвам да обясня причините, които го пораждат, като се надявам, че това би помогнало на много родители да не изпадат в паника, а да изградят адекватен модел на реакция.
При мен идват родители, които не разбират защо след като 12-13 години детето им е било обградено с грижи и напътствия, които е приемало, изведнъж декларира високо своята независимост и отхвърля с гняв родителския контрол. Някои от тях са смазани и объркани, други са гневни, трети са притеснени, агресивни или отчаяни. Всеки родител приема различно първите прояви на тийнейджърска раздразнителност и гняв.В тази възраст детето се чувства пораснало и голямо, но в същото време осъзнава, че не разполага с възможности да бъде напълно независимо и свободно.
Пубертетът е ужасно трудно време за тийнейджърите.Те са толкова уплашени, че няма да се справят в света на възрастните. А едно уплашено същество е склонно да се гневи за всичко, дори и за помощта, която му се оказва.Тийнейджърите толкова отчаяно търсят своята идентичност, че това може да доведе до пълна невъзможност за общуване.
В този важен период от живота се преодолява една от най-тежките кризи, свързани с израстването. Момчетата и момичетата се опитват да се приспособят и адаптират към света и много от тях живеят с убеждението, че са сами и никой не ги разбира. Това ги подтиска и те са сърдити на света. Ако родителите разбират сложността на този период и открият причините за сърдитото поведение, могат да адаптират собственото си поведение и да помогнат на децата си да преодолеят проблемите.
Първото и най-важно нещо за всеки родител е да не изпада в паника пред гнева на тийнейджъра. Независимо от болката и от инстинктивното желание да му покажете какво ще му се случи, просто се опитайте да се въздържите и да се овладеете. Не отговаряйте със заплахи и наказания. Те ще влошат още повече нещата и ще нарушат и без това крехката в този период връзка на общуване. Понякога поведението на вашият син или дъщеря просто може да не е реакция насочена конкретно спрямо вас. Наказанията и заплахите провокират още по-агресивно поведение и го затвърждават, но в много от случаите се оказват и оправдателен мотив за поведението на тийнейджъра.Опитайте се да слушате внимателно какво казва разгневеното ви дете. Опитайте се да прочетете какво се крие зад оскърбленията, оплакванията, изискванията и претенциите. Разбира се това въобще не е лесно. Знам колко усилия изисква. Но помнете гневът на детето ви не е нищо друго, освен вик за помощ.
Ако успеете да се овладеете и да сдържите достатъчно дълго собствения си гняв и обида, можете да откриете на какво се дължи поведението.Това ще ви помогне да се справите с проблема по-лесно. Не казвам, че не трябва да реагирате на гневното юношеско поведение. Не се страхувайте да покажете колко ви е наскърбило детето ви, но го направете така, че да не му внушавате чувство за вина. Просто кротко и честно му обяснете как се чувствате, без да нападате личността му. Изчакайте по-спокоен момент и му обяснете, че въпреки задължителността на някои правила, други могат да бъдат променяни и преразглеждани.
Седнете заедно и направете точно това, преразгледайте някои от правилата. Какви правила?- възкликна една майка -Та тя постоянно ме лъже! Не мога да й вярвам. Толкова майсторски лъже, че може да заблуди всеки. Лъжите в тази възраст провокират много страх у родителите, защото често последиците от тях са свързани с проблеми като наркотици, бягства от училище, слаб успех, алкохол, сексуална връзка и все разни такива сериозни неща. Често родителите изпадат в паника и затова реагират толкова неадекватно. Ужасно е откритието, че са безпомощни и безсилни. Усещането за провал е толкова болезнено, че парализира понякога всички опити за решаване на проблема.
Защо и кога тийнейджърите лъжат? Всяко човешко същество има естествената склонност да си спестява неприятните неща и тревогите. Има разбира се и изключения, но повечето хора се опитват да си спестят конфликтите чрез избягване. Ако един възрастен даде уклончив отговор това би се приело за тактичност. Ако един тийнейджър закъснее с приятели и няма желание да се обади, за да предупреди родителите си и се оправдае с това, че не е намерил телефон, това се квалифицира като лъжа.
Много често юношата лъже, за да отклони неприятния момент. Нерядко тийнейджърите вярват в чудото, че денят на разкриването на лъжата няма да настъпи. В стремежа си да бъдат независими, те твърде често говорят уклончиво. Тази уклончивост в повечето случаи няма за цел да измами някого, а е начин да се каже само част от истината. Юношата смята, че е достигнал до възраст, в която може сам да взема решения и се стреми да си осигури избори, за които смята, че не е нужно да информира родителите си. Това в повечето случаи е провокирано от страх, че когато поиска разрешение за нещо, ще получи отрицателен отговор.
Лъжите при тийнейджърите обикновено са опити за справянето с някакъв проблем или за излизането от някакво неудобно положение. Колкото повече неразрешими проблеми има тийнейджърът, толкова по-голяма е склонността му към лъжа.За нещастие първата лъжа води до втора и до нов проблем и цикълът се затваря по следната схема: Родителите питат нещо. Детето скалъпва някаква лъжа. Родителите разбират това и го нападат.Детето отново лъже, за да прикрие първата лъжа. Следва наказанието. Детето свързва наказанието, с това че е разкрито и тогава подготвя поредната нова лъжа. Този цикъл се повтаря до безкрайност. Лъжите нарушават доверието и засилват подозрението.
Синът ми е патологичен лъжец. Спрях да му вярвам за каквото и да е - сподели огорчена майка.Родителят не би могъл да се справи с лъжите на детето си, ако не разбере причините, които ги пораждат и обстоятелствата, които карат детето да смята, че е по-добре да излъже.Ако успеете да разрешите проблема, който кара детето ви да си мисли, че е по-добре да ви излъже, ще формирате поведенчески модел, който би обезсмислил лъжите.Помислете си кое кара детето ви да постъпва така. Потърсете скритите причини, водещи до лъжата. Опитайте се да прозрете, какво стои зад нея. Във всички случаи детето лъже, за да прикрие някаква своя постъпка. То смята, че лъжата ще разреши проблема и не разбира, че чрез нея просто си създава нови, по-сериозни проблеми. Лъжите рано или късно биват разкривани.
В тези случаи насочете вниманието си към факторите, които са сигнал за предупреждение, че нещо сте пропуснали да забележите, че става с детето ви. Преодолейте пристъпите на обида и огорчение от лъжата и се опитайте да анализирате причините и да разговаряте спокойно. Опитайте се да разберете чувствата му и начина му на мислене, относно конкретната ситуация. Слушайте внимателно. Колкото и да ви е трудно спестете коментарите и тягостните сцени. Бъдете търпеливи и слушайте внимателно това, което ви казва. Не се поддавайте на изкушението да наложите наказание. То само ще затвърди убеждението у детето ви, че поведението му е правилно и оправдано и то няма да ви допусне до себе си. Просто спечелете доверието му и разберете неговите мисли и чувства. Колкото и странно да ви звучи, децата добре познават ценностите и убежденията на родителите си. В много случаи ги познават по-добре от собствените си, които в този етап от развитието им все още се формират.
Не забравяйте, че това е възрастта на експериментирането, на изследването на нови житейски ситуации, на трупането на социален опит. Тийнейджърите знаят как родителите им биха реагирали на дадена ситуация и понякога ви лъжат, за да ви спестят обида и огорчения. Помислете си дали не трябва да промените и някои свои правила и изисквания? Често децата се страхуват да споделят с вас новите си преживявания, защото знаят, че ще реагирате отрицателно и негативно. Лъжата е индикация, че детето не е успяло да се справи с някаква сложна за него ситуация.
Навлизането в пубертета е свързано и с физиологични промени в самото дете. То започва да възприема себе си и заобикалящата го действителност по различен начин. Тийнейджърът се стреми да влезе в света на възрастните и иска околните да виждат и признават това негово право. Юношеството е период с много сложно и противоречиво съдържание, от една страна отхвърляне на принадлежността си към света на децата и от друга, все още не достигната истинска и пълноценна зрялост. Чувството за зрялост е главната особеност на тази възраст. Тя се изразява в нова жизнена позиция и определя насоката и съдържанието на поведението, като оставя неизличим отпечатък върху стремежите, постъпките и преживяванията. Преминаването в света на възрастните предполага изменение на правата, задълженията и привилегиите. Детето претендира за нови права и различно отношение. В неговите представи възрастният човек е самостоятелен, върху него не се упражнява контрол и ограничения. Досега детето е изпълнявало изискванията на възрастните, но в този период започва да протестира и да се гневи, когато не му разрешават да се прибира по-късно, когато не му позволяват да избира само приятелите си. Дори започва да приема общоприетите норми на поведение едва ли не като оскърбяващи го.
Най-честите причини за протести и недоволство у тийнейджърите се свързани с моменти, когато:ги покровителстват и се държат с тях и ги проверяват на всяка крачка ги наказват за определено непослушание; категорично и безусловно изискват от тях да се подчиняват за всичко; не се съобразяват с мнението и интересите им; не приемат начинът им на обличане; се намесват в отношенията им с приятели ;им нарушават личното пространство и се опитват да ги поучават;Юношеството е възраст, в която детето, не само че протестира към определени ограничения, но и претендира за самостоятелност при вземането на решения. С навлизането в пубертета това се проявява все по-силно. Тийнейджърът става все по-чувствителен към забележките и критиките, особено към тези, отправени към него в присъствието на други хора. Това не е насочено към този, който отправя забележките, а е свързано с изостреното чувство за собствено достойнство и самосъзнанието на човек, който има право на самостоятелност. Няма родител, който да не е чувал реплики от рода на: Това си е моя работа;Не съм малоумен, че да не зная какво да правя или Защо другите могат да правят това, а аз не?
Тийнейджърът все повече разширява собствените си права и ограничава тези на родителите си. Отношението на зависимост става неприемливо. Детето очаква повече доверие, уважение и право на самостоятелност. Неговите протести проявени по различни начини са средство за промяна на досегашния тип отношения. Самият преход към нов тип отношения между родителите и тийнейджъра може да протича различно. Едно толерантно и правилно подкрепяне от страна на родителите би намалило негативите на прехода и би спестило много от проблемите.Детето не може изведнъж да започне да мисли като възрастен. Нужно му е време да се учи, да натрупва свой собствен опит чрез проби и грешки. А това е свързано с разширяването на неговите задължения и права и означава повече самостоятелност. Възрастните често не са склонни да променят отношението си към порасналото си дете и се отнасят с него все още като с малко. Това отношение води до много неблагоприятни последици и е в основата на всички конфликти между децата и възрастните в този период. То противоречи с представите на тийнейджъра за степента на собствената му зрялост и с претенциите му за нови права. Ако това противоречие не се изживее, в отношенията се задълбочават конфликтите и проблемите са неизбежни. Ако родителите успеят да преустроят взаимоотношенията, преходът преминава позитивно и безболезнено.
Важното в тази ситуация инициативата за промяна на взаимоотношенията да бъде на възрастните. Така те си запазват контрола върху събитията в живота на детето си, доколкото е възможно това и избягват излишните трудности и проблеми. Когато тийнейджърът е инициатор за промените вероятността за проблемно поведение е изключително голяма. Вариантите за протичане на взаимоотношенията са индивидуални, но биха могли да се обособят в три големи групи.
Категорично неблагоприятен вариант, при който родителите се стремят да запазят старите взаимоотношения. Това води до увеличаване на трудностите и задълбочаване на конфликтите. Съпротивите на тийнейджърите растат с трайно негативни последици и преминават в непослушание, отхвърляне на родителския авторитет, негативизъм, агресия и противообществени прояви. Взаимоотношенията се превръщат в хроничен конфликт. Упоритостта на възрастният може да провокира поведение, в което тийнейджърът съзнателно пренебрегва нормите и правилата. Чрез това свое поведение той се утвърждава преди всичко в собствените си очи. За него това е въпрос, чрез който си доказва, че вече е голям и може да постъпва така, както реши, а не само да се подчинява. Въпреки, че осъзнава неправилността на постъпките си, той или тя, в повечето случаи намират начини, които им дават възможност да избегнат ограниченията и забраните. Започват да лъжат, да се приспособяват като се измъкват от отговорност. В началото тези прояви са вид отговор срещу ограниченията, но постепенно се превръщат в траен поведенчески модел. Отчуждението на детето се задълбочава. То се затваря в обидата и гнева си спрямо несправедливия родител. Започва да приема родителите си, като хора неспособни да го разберат и отхвърля всичко казано от тях, без дори да се замисли. Това е най-лошият вариант, защото родителите практически губят всяка възможност за влияние върху поведението на детето.
Самотата на тийнейджъра се задълбочава и той намира единствено подкрепа в приятелския кръг. Този тип взаимоотношения проецират противообществени прояви и попадането в референтни групи и форм. Неблагоприятен вариант с временни негативни последици и кризи ситуации. Въпреки собствените си възгледи родителите под натиска на детето започват да правят малки отстъпки и позволяват определена самостоятелност. В повечето случаи тяхното поведение е лишено от последователност, тъй като днес се позволява нещо, което на другият ден се забранява. В този случай сблъсъците са по-малко, но напрежението в семейството е постоянно. Родителите се оказват в трудно положение, тъй като тийнейджърът използва всяка минала отстъпка, като средство за постигане на своето. В този тип взаимоотношения липсват последователни правила и това обърква детето.
Взаимоотношения и позитивно протичане на прехода се формира, когато родителите дават на тийнейджъра определена самостоятелност, която обсъждат и договарят съвместно чрез определени правила. Общуването и комуникацията в определени моменти могат да са затруднени, но не са прекъснати. Възрастните съзнателно изменят предишните отношения, като преценяват къде е нужно и кога може да се даде по-голяма самостоятелност на детето, в какво да променят изискванията си и как да повишат отговорността и самоконтрола му. Родителите в този вариант стават участници в живота на сина или дъщеря си чрез сътрудничество и зачитане на чувствата, мислите и мненията си. В името на приятелството си с родителя, тийнейджърът е готов да направи компромиси с много от позициите си. Подрастващите ценят този тип доверие и се стараят да го оправдаят. В този период започва формирането на потребността от духовно общуване между родителя и детето.
В тази възраст тийнейджъра има много въпроси, на които би искал да получи отговор. И тук е мястото и ролята на значимият възрастен. Дори когато детето се сблъсква с упорито неразбиране от страна на възрастните за нуждата от повече самостоятелност, то изгражда въпреки това отношенията, от които се нуждае. Намира други пътища за приобщаване към зрелостта. Намира среда, в която може да получи подкрепа. И твърде често тази среда не е най-подходящата. Не бива да забравяме, че детето ни със или без нашата помощ и подкрепа ще порасне. Но получената подкрепа през този период от живота му, предопределя това в какъв възрастен ще се превърне.
