Описанията на детето са абстрактни от позицията на определен идеал. Например юношата може да опише себе си: „Аз съм човешко същество. Аз не зная кой съм аз. Аз се интересувам от чувствата на другите...“ В Аз-образа разграничаването на реалния Аз-образ от идеалния Аз-образ е израз на по-дълбокото постигане на Аза за себе си. Идеалният Аз във формата на възможен Аз отразява това, което детето иска да стане, и това, което не иска да стане, което се страхува да стане.
Може ли детето да разграничи истинския от неистинския Аз-образ?
В юношеската възраст представянето на детето с неговия неистински Аз-образ е свързано с интимните отношения и различните романтични ситуации. Причината за представянето с неистинския Аз е натискът на другите, неразбирането на истинския Аз на детето и на неговия стремеж да впечатли (Хартър, 1990).
Как детето представя себе си?
Съществуват две форми на себепредставяне:
- предпазваща – Азът се опитва да избегне неодобрението и обикновено това се придружава от тревожност, затвореност, конформизъм;
- завоюваща – Азът засилва неопределеното благоприятно впечатление чрез натрупване на одобрение (Арикн, 1981).
Какво определя стремежа на детето да се разкрие чрез това, което би го представило в желаната от него светлина? Съществуват няолко причини:
- значимостта на преследваните цели;
- поддържането на самооценката;
- отношението между реалния и желания Аз-образ;
- освобождаване от вината;
- придобиване на уважение от другите;
- придобиване на влияние и власт;
Представянето в благоприятна светлина, което засилва самооценката, осигурява нагласа на:
- запомняне на успехите;
- оценяване на собствените мотиви за определени действия като по – добри от мотивите на другите;
- приписване отговорност за успехите на себе си, но не и за неуспехите;
- оправдане на негативното поведение и отричане на отговорността при нараняването на другите;
- доброжелателност към положителните оценки и недоброжелателност към отрицателните оценки на другите.
Източник: АЕИ
