Съзряването е стадий от развитието на личността, който обикновено започва на 11-12 години и продължава до 16-17 годишна възраст. Това е периода, в който човек встъпва в „зрелостта”.
Този период е характерен с интензивни физически и психологически промени и пренастройка на целия организъм. Децата започват бързо да растат, при което темповете на растеж са сравними с вътреутробното развитие или с времето от раждането до навършване на 2 години.
При това скелета и костите на човека се развиват по-бързо от мускулите и резултатът е непропорционалност на фигурата. Рязко се увеличава обема на белите дробове и сърцето, характерни са колебанията в артериалното налягане и честите болки в главата. Едновременно с това, протича глобална хормонална пренастройка и полово съзряване на организма.
При момичетата расте количеството естроген, при момчетата тестостерона. А при представителите и на двата пола се ноблюдава повишаване нивото на андрогените, което предизвиква развитие на вторичните полови белези. Всички тези хормонални промени водят до рязка смяна на настроенията, нестабилна емоционалност, неуправляемост, повишена възбудимост и импулсивност в поведението.
В отделни случаи може да се наблюдават депресия, безпокойство, лоша концентрация и раздразнителност. При подрастващите могат да се проявят тревога, агресия, девиантно поведение, което да прерастне в конфликт в отношенията с възрастните. Типичен белег е склонността към неоправдан риск като начин за самоутвърждаване. За съжаление, това често води до увеличаване на броя на малолетните и непълнолетните престъпници.
Ходенето в училище престава да бъде главна и първостепенна задача. По наблюдения на психолози, водещ приоритет на тази възраст става общуването с връстници, при което се понижава продуктивността на умствената дейност поради формирането на абстрактно, теоритично мислене, конкретното мислене се заменя от логическо такова. Именно на тази смяна се дължи критичността във възгледите на тийнеджърите - те престават да възприемат на доверие постулатите на възрастните и имат нужда от доказателства и убеждаване.
В този период се извършва житейско самоопределяне, формират се планове за бъдещето. Извършва се активно търсене на собственото „Аз” и се експериментира в различни социални роли. През пубертета подрастващия се опитва да разбере себе си и своите възможности. Ситуацията се усложнява и от необходимостта от адаптация и приспособяване към променящите се очаквания и изисквания на околните към него, което не винаги е успешно постижимо.
Силно изразеното желание да се „саморазбереш” често нанася вреда на отношенията с външния свят. Вътрешната криза и катарзис на подрастващите възниква поради конфликта между повишените възможности от една страна и запазването на детско-ученическия статус от друга. Това води до множество психични проблеми: неувереност, нестабилност, неадекватна, често занижена самооценка.
През този период се формира цялостния мироглед на младия човек, понякога чрез отхвърляне на ценности, нарушаване на установени правила и негативизъм към околните. Дълбоко в себе си, подрастващия изпитва вътрешен конфликт: Тежките, сериозни „възрастни” въпроси предизвикват усещане за глобална несигурност, собствените чувства и проблеми му се струват уникални, което води до чувство за самота и подтиснатост.
Характерен е стремежът към лидерство сред групата от връстници. Много важно значение за тийнейджърите придобива чувството за принадлежност към особена, „подрастваща общност”, която има собствена ценностна система и вкусове. Доминиращи в решенията стават стереотипи за мода и преценка, приети в групата и често налагани съзнателно от медийте и рекламите. През тази възраст е характерен стремеж към признаване на собствените заслуги и постижения вътре в групата, на преден план излизат нуждите от себеутвърждаване и авторитет. Външния свят се разпада на „нашите” и „другите”, при което взаимоотношенията между тези две общности в представите на подрастващите често са непримирими и антагонистични.
Психолозите отбелязват, че противоречивостта и конфликтността на пубертетната възраст се коренят в това, че децата се опитват да получат статут на възрастни със съответните възможности, но избягват да поемат същата „възрастна” отговорност за своите решения и постъпки. Подрастващия често отказва да приеме преценката и житейския опит на родителите си даже когато разбира тяхната правота. На него му се иска да придобие собствен уникален и неповторим опит, да направи своите грешки и да се поучи именно от тях.
Всъщност това не е толкова лошо, защото именно личния опит и собствената биография с течение на времето изграждат у всеки човек индивидуалната представа за заобикалящия го свят и му помагат да вземе правилните решения в сложни житейски ситуации. Иначе казано, всеки човек трябва да вземе и използва своя „билет № 18”, който да го отведе до житейската спирка на зрелостта.
