Днешните деца са съвсем различни от родените преди 3 г., защото и действителността е съвсем различна, твърди Ива Александрова.
Тя е работила в своя логопедичен кабинет в София в продължение на 10 години, но след раждането на дъщеричката ѝ София преди 2 години и 4 месеца, решава със съпруга си да се изселят от столицата. Така семейството ѝ се радва на живота на чисто, красиво и спокойно място, тя дава консултации онлайн и пише – в сайта, на който е съосновател - logopedia.bg и за всички, които се лутат, изгубени в родителството. В резултат излезе първата ѝ книга „Умно бебе – пътеводител за ранното детско развитие“.
Книгата е събрала нейния и майчински, и професионален опит.
Какво точно причинява проблемите с ранното детско развитие при сегашните 3-годишни, Ива?
Почти всички деца, с които съм работила в последните няколко години, са на възраст между 2 и 3 г. и не говорят. Някои изобщо, други казват по няколко думи. Рискови фактори за забавяне на говорното развитие са: редовното и продължително гледане на телевизия, изобщо ранното предлагане на технологиите, стреса, предизвикан от липсата на спонтанна и свободна игра и излагането на вредни вещества по време на бременността на майката. Защото ранното детско развитие започва от бременността.
Как замърсяването на околната среда влияе на говора?
Многократно завишените концентрации на вредни вещества във въздуха може да бъдат особено опасни за бременните в големите градове. Пренаталното излагане на вредни вещества от въздуха във висока концентрация влияе върху появата на редица нарушения в детското развитие, свързани със саморегулацията, като синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.
Цитирам резултати от изследване на трима лекари от Колумбийския университет и Центъра за екологично здраве в САЩ сред 462 майки и деца, което съм използвала и в книгата си. Но е важно да изтъкна, че проблемът се наблюдава в последното десетилетие в световен мащаб, не само у нас.
За разлика от храненето, върху което все пак имаме контрол, няма как да спрем да дишаме, за да не увредим детето си. Затова чистият въздух и опазването на околната среда са важни за нашето бъдеще и това на децата ни.
Казваш още, че технологиите са другото голямо зло, а за своите пациенти употребяваш термина „телевизионни деца“. Какво имаш предвид?
В книгата съм споделила една история, която отговаря на този въпрос:
Консултирах 3-годишно дете, което по никакъв начин не влизаше в контакт с хората наоколо и не реагираше на реч. Родителите не ми съобщиха за нищо, което да наведе на мисълта за грешки в отглеждането. След като направихме всички необходими медицински изследвания, се оказа, че физиологично на детето му няма нищо, а неврологът беше препоръчал да направят изследване за аутизъм. Аз също обмислях да ги насоча към детски психиатър. И тогава се случи чудо – в стаята до нас започна час по английски език и когато чу първите звуци на детска английска песничка, детето се оживи, започна да пляска с ръце и да изразява бурна радост. Започнах да говоря с него на английски, и се оказа, че детето чудесно ме разбира. Това, което не знаеше, беше български.
После стана ясно, че детето е отгледано от Baby TV още след раждането. Всеки ден, по цял ден. Майка му не беше сметнала за важно да ми сподели, че детето ѝ живее пред телевизора. Когато ѝ казах, че е необходимо да изключи всички устройства, ме погледна с негодувание и ми каза: „Ама той се сърди и плаче, той просто е аутист!“ А детето не беше…
Но понякога родителите на детето са от различни националности и говоренето на два езика е нормално в семейството.
Има разлика между това, което наричаме естествени билингви, и ранното чуждоезиково обучение. Когато в семейството на детето общуват на два различни езика, за него е естествено да усвои и двата, но при ранното изучаване на чужд език, преди детето да овладее родния си език, нещата не се случват точно така.
По принцип, ранното изучаване на чужд език не е добра идея. Като казвам ранно, имам предвид от бебета и деца до три-четири годишна възраст. Имало е случаи, в които съм препоръчвала ранно изучаване на чужд език и това е, когато семейството заминава да живее в чужбина.
Намирам за неестествено изучаването на чужд език посредством гледането на телевизия. Много родители ще ми отговорят, че така детето им е овладяло голяма част от речника си на чуждия език. Но, езикът е многопластов и не е само брой думи, които можем да кажем.
Тоест, изключваме телевизора?
Разбирам великолепно онова чувство, когато се прибираш от работа и се молиш за поне малко спокойствие и тишина, а знаеш, че вкъщи те чака врява. И единственото, което ти хрумва, за да си осигуриш малко спокойствие, е да включиш телевизора и да сложиш бебето в столчето за хранене или в кошарката му пред екрана. Само че в резултат получаваме дете, което сме лишили от възможността да овладява знания и умения чрез собствения си опит. Предлагаме едно полуфабрикатно детство. При това – в желанието си да му дадем възможно най-доброто, най-силния старт.
Знам добре - всички родители сега са ужасно заети и тревожни хора. Всъщност, първият, най-първият ми съвет към родителите би трябвало да бъде: спрете да препускате, вземете си въздух, успокойте се и се усмихнете, за да са спокойни и усмихнати децата ви. Говорете с тях, ако искате да ви разбират.
Но, все пак, да отговоря за „телевизионните деца“.
Първо: на 6-месечна възраст зрението е ключово сетиво – какво виждаш става много по-важно от това какво чуваш.
Ако в този силно сензитивен период предложите на детето „мърдащи картинки“, трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък – за съжаление, в негативен план.
24 кадъра в секунда. Това означава 24 премигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 премигвания. Ако оставите детето да гледа половин час - 43 200 импулса.
Детския мозък не може да обработва такъв обем информация.
Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата му и в неговата дейност при децата, изложени на екранно въздействие: атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на домапиновите депа.
Тези данни означават, че поставянето на децата пред екран и гледането на видеа - в това число телевизия, игри, музикални клипове нарушава всички аспекти на детското развитие. А това е много висока цена за половин час спокойствие…
В допълнение децата развиват зависимост, подобна на наркотичната. Няма родител, който да даде наркотик на 1-2-годишно дете, но има безкрайно много родители, които връчват телефона си на малкото „да погледа филмче“. И после, когато се опитват да му го вземат, писъците са ужасни. Ами същото е…
Няма педиатър, който да посъветва родителите детето им да гледа телевизия, да използва таблет и телефон преди 3-годишна възраст, но сега дори в яслите, детските градини и частните занимални има телевизори.
Ние сме израсли в съвсем друга реалност.
Да, и тя не ни е давала готови решения, както е сега. Онези родители, които са родени в началото на 80-те, се различават много, даже генерално от онези, родени в края на 80-те.
Ето, аз съм на 36 години и съм израснала, както се казва, на двора с другите деца. Даваха ми да гледам детско по телевизията в неделя, по половин час.
Разликата в тези поколения е огромна, а оттам – и начинът на отглеждане и възпитание на техните деца. В логопедичния кабинет това се вижда много отчетливо. Докато преди 10-ина години нарушенията бяха основно артикулационни – децата основно се затрудняваха в произношението на звукове, днес случаите стават все по-тежки.
Има още нещо, на което е много важно да обърнем внимание: децата се раждат със способността да разпознават емоциите. И когато едно двегодишно дете види Том да удря Джери, а Джери да му отвръща, когато види как Маша разрушава къщата на мечока – то смята, че това е ок, че е нормално. Ние даваме на децата си готови агресивни решения, вместо човещина, общуване, споделяне, заедност.
Ако трябва да препоръчаш едно нещо на родителите на малки деца днес – какво ще е то?
Да слушат инстинктите си – всички родители ги имаме, независимо в кой век живеем, а сега е прекрасно време да бъдеш родител. Разполагаме с толкова много информация за това как едно или друго решение, което вземаме за живота на децата си, би им повлияло в бъдеще...
Нека всички настоящи и бъдещи родители слушат вътрешния си глас, инстинктите си. Да бъдат тук и сега за своите деца, защото уроците, на които съзнателно или не ги учим от времето на бременността до края на третата година, определят в значителна степен това в какви личности ще се превърнат. Децата порастват бързо, много бързо. Насладете се на времето си заедно.
