В тази статия можете да прочетете въпросник, който е първата стъпка към прекратяването на тази вътрешна борба, дали вашият родител е отровен.
Някои въпроси може да ви разтревожат или да ви накарат да се почувствате зле. Всичко е наред. Истината, че родителите ни са ни наранили, е неприятна. Но макар и болезнена, емоционалната реакция винаги е здравословна.
За да се опростят нещата, въпросите за родителите се в множествено число, въпреки че вашият отговор може да засяга само единия родител.
Така също, сами ще можете да прецените, дали Вие сте отровен родител към Вашите деца.
I. Вашите взаимоотношения с родителите ви в детска възраст:
1. Казваха ли ви родителите ви, че сте лоши или некадърни? Наричаха ли ви с обидни имена? Критикуваха ли ви непрекъснато?
2. Използваха ли физически наказания, за да ви възпитават? Биеха ли ви с колани, точилки и други предмети?
3. Напиваха ли се и използваха ли наркотици? Това караше ли ви да се чувствате объркани; притеснени, изплашени, наранени или засрамени?
4. Страдаха ли от сериозни депресии и държаха ли се неадекватно вследствие на емоционални проблеми, умствени или физически заболявания?
5. Налагаше ли се да се грижите за тях, когато имаха проблеми?
6. Вършеха ли с вас нещо, което е трябвало да се пази в тайна? Злоупотребяваха ли сексуално с вас, по какъвто и да е начин?
7. Изпитвахте ли непрекъснат страх от родителите си?
8. Бояхте ли се да изразите гнева си спрямо тях?
II. Вашия живот като възрастен човек:
1. Обвързани ли сте в пагубна или унизителна връзка?
2. Смятате ли, че ако се сближите прекалено с някого, той/тя ще ви нарани или изостави?
3. Очаквате ли от хората най-лошото? А от живота като цяло?
4. Затруднявате ли се да определите кои сте, какво изпитвате и какво искате?
5. Страхувате ли се, че никой няма да ви хареса, ако ви опознае такива, каквито сте.
6. Успехът тревожи ли ви и боите ли се, че някой ще разбере колко всъщност сте некадърни?
7. Случва ли се да изпитвате безпричинен гняв или тъга?
8. Перфекционисти ли сте?
9. Трудно ли ви е да се отпуснете и да се забавлявате?
10. Улавяте ли се, че се държите „също като родителите си“, колкото и да не искате?
III. Вашите взаимоотношения с родителите ви като възрастен човек:
1. Родителите ви продължават ли да се отнасят към вас като към дете?
2. Търсите ли одобрението на родителите си, когато вземате важни решения?
3. Изпитвате ли наситено емоционално или физическо напрежение, когато очаквате да прекарате известно време с родителите си, или вече сте били с тях?
4. Боите ли се да изразите несъгласие с родителите си?
5. Манипулират ли ви със заплахи или насаждане на чувство за вина?
6. Манипулират ли ви финансово?
7. Чувствате ли се отговорни за емоционалното състояние на родителите си? Смятате ли, че ако са нещастни, вината е ваша? Ваше задължение ли е да се грижите за емоционалния им тонус?
8. Смятате ли, че каквото и да правите, то никога не е достатъчно добро за тях?
9. Вярвате ли, че изобщо е възможно вашите родители да се променят към по-добро?
Дори и да сте отговорили положително на една трета от въпросите, то вие имате нужда от терапия.
Въпреки че е възможно някои от главите да не ви засягат лично, не забравяйте, че всички „отровни“ родители в общи линии нанасят еднакви поражения върху психиката, без значение какво точно са ви причинили. Например вашите родители може да не са били алкохолици, но хаосът, нестабилността и изгубеното детство, характерни за семействата на алкохолиците, са налице и при децата с други типове „отровни“ родители. Принципите и методите за възстановяване са сходни за всички пораснали деца на „отровни“ родители.
