Никой не израства при идеални обстоятелства, ако изобщо знаем какво представляват идеалните обстоятелства. Всеки живот е труден по собствен начин.
Но ние знаем, че за да станем уверени и способни възрастни, ще ни е от огромна полза да сме израснали със стабилни и предвидими родители. Родители, които ни се радват; подкрепят откритията и търсенията ни; които ни помагат да отпътуваме и да се завръщаме; които са ни служили като ролеви модели как да се грижим за себе си и да се разбираме с околните.
Дефектите, в която и да е от тези области, вероятно ще се проявят по-късно в живота. Деца, на които не им е позволявано да се самоутвърждават, вероятно ще изпитват трудности да се застъпват за себе си като възрастни.
Ще страдат и връзките ни. Колкото по-рано сме изпитали болка и лишения, толкова по-вероятно е да интерпретираме действията на другите и насочени срещу нас.
Когато не можем да разчитаме на тялото си да ни даде сигнал, че сме в безопасност или че сме застрашени (при травма и изоставяне), сме залети от постоянно безпокойство, губим от способността си да се чувстваме у дома в собствената си кожа и вследствие на това и в света.
Докато картата на света се основава на травма, тормоз и неглижиране хората вероятно ще търсят преки пътища към забравата. Очаквайки отхвърляне, подигравки и лишения, те нямат желание да опитват нови възможности, тъй като са убедени, че това ще доведе до провал.
Липсата на експерименти хваща хората в капана на матрицата от страх, изолация и липси, където е невъзможно да посрещнат именно онези преживявания, които могат да променят базисната им представа за света.
Повечето хора се колебаят да се върнат към болката и разочарованията от миналото - то обещава единствено да извика в настоящето непоносими неща. Но когато те бъдат отразени и видени СЕГА, в настоящето, особено в терапия, от свидетел, от терапевт, започва да се оформя нова реалност.
Усещането от точното отразяване е съвсем различно от това да ни игнорират, критикуват и унижават. То ни дава разрешение да чувстваме каквото чувстваме, да знаем каквото знаем - една от основните опори на възстановяването.
Травмата кара хората да интерпретират настоящето единствено в светлината на неизменното минало.
