Какво стои зад гнева и как да се освободим от него

Гневът е "емоционално състояние, което варира по интензивност от леко раздразнение до интензивна ярост", твърди д-р Чарлз Спилбъргър, психолог, посветил голяма част от работата си на изучаването на гнева.

Подобно на други емоции, и тази е придружена от физиологични и биологични промени; когато се ядосвате, се повишава кръвното ви налягане, както и нивата на енергийните хормони адреналин и норадреналин.

Гневът може да бъде причинен както от външни, така и от вътрешни фактори. Може да се ядосате на конкретно лице (като например колега или ръководител) или събитие (задръстване, анулиран полет), или гневът ви да е в резултат на притеснения или проблеми в личния ви живот. Спомени за травмиращи или вбесяващи събития също могат да предизвикат гневни чувства.

Защо някои хора се ядосват по-лесно от други?
Според психолога Джери Дефенбахер, специализиран в управлението на гнева, някои хора наистина се разгневяват по-лесно и по-интензивно, отколкото останалите. Има и такива, които не показват гнева си по бурен начин, но сякаш са хронично раздразнени или ядосани.

Хората, които лесно се разгневят, обикновено са с ниска толерантност към чувството на неудовлетвореност, което означава, че те трудно понасят чувството на разочарование, неудобство или досада. Това се дължи на няколко причини: 

Генетични и физиологични:

Има доказателства, че някои деца се раждат по-раздразнителни и чувствителни от други и това се проявява още в най-ранна възраст. 
Социокултурни: Гневът често се разглежда като нещо, което не бива да изпитваме, ние сме научени, че е добре да изразяваме безпокойство, депресия или други емоции, но не и да изразяваме гняв. В резултат на това, ние не се учим да се справяме с него или да го трансформираме.
Изследванията също така са установили, че ролята на семейството е от съществено значение. Обикновено хората, които се разгневяват лесно, са отгледани в семейства с разрушително или хаотично поведение, без добри умения в емоционалната комуникация.

Изразяване на гнева
Инстинктивният, естествен начин за изразяване на гняв е да се реагира агресивно. Гневът е естествен, адаптивен отговор на заплахите; той провокира мощни, често агресивни емоции и поведение, които ни позволяват да се борим и да се защитаваме, когато сме атакувани. Следователно, известно количество гняв е необходимо за нашето оцеляване.

От друга страна, когато сме ядосани, не можем да си позволим да хвърляме предмети по някой, който ни дразни. Законите, социалните норми и здравият разум ограничават мощта, с която можем да изразим гнева си.

Хората използват различни съзнателни и несъзнателни процеси, за да се справят със своите гневни чувства.

Основните подходи са три:

  • изразяване;
  • потискане;
  • успокояване.

Изразяването на гневни чувства по твърд, неагресивен начин е най-здравословният начин да изразите гнева си. За да направите това, трябва да се научите да разпознавате емоциите си и да ги изразявате, без да наранявате другите. Да бъдеш асертивен не означава да си натрапчив или взискателен; означава да се отнасяш с уважение към себе си и към другите.

Гневът може да бъде потиснат, след което да бъде трансформиран и/или пренасочен. Това се случва, когато задържите гнева си, престанете да мислите за него и се съсредоточите върху нещо положително. Целта е да потиснете или да го превърнете в по-конструктивно поведение. Опасността в този тип реакция е, че ако не е позволено външно изразяване, вашият гняв може да се обърне навътре - към вас самите. Гневът, обърнат навътре, може да причини различни проблеми със здравето като хипертония или депресия.

Неизразеният гняв може да доведе до патологичното му изразяване - като пасивно-агресивно поведение, циничност, враждебност, които вредят на взаимоотношенията им и на тях самите.

Д-р Чарлз Спилбъргър съветва в случаите, в които усещате нарастващия си гняв, да се опитате да се успокоите. Това означава не само да контролирате своето външно поведение, но и да контролирате вътрешните си реакции, като предприемете стъпки да успокоите дишането си, сърдечния си ритъм и овладеете емоциите си.

"Когато нито една от тези три техники не проработи, тогава някой или нещо ще пострада", предупреждава д-р Спилбъргър.

За да се освободим от силния и разтърсващ гняв, трябва да преминем през седем етапа. Ето кои са те:

Ярост
Внезапното причерняване, което обхваща съзнанието ни и ни кара да потънем в напрежението, е силен стимулант. То носи няколко умствени състояния, които пристрастяват мозъка към силната емоция, карайки го да залита все повече в нежеланата посока.

Изпитвате ли ярост, когато вярвате, че заслужавате внимание, но някой ви игнорира? 
Изпитвате ли ярост, когато искате малко мир и спокойствие, но някой постоянно нахлува в личното ви пространство? 
Дори когато гневът е оправдан (например заради безбройните действителни несправедливости, които се случват по света), подобна реакция е твърде силно токсична, за да бъде оставена да се развива. Ние трябва да се освободим от чувството, за да си позволим по-ефективни, полезни и приятни начини на съществуване. 

Отмъщение
Когато гневът ни бъде отключен, желанието ни да причиним неприятна емоция на тези, които са ни ядосали или обидили, е изключително силно. Чувството за несправедливост носи след себе си желание да накажем "престъпника". Реваншизмът може да приеме различни форми — физическа (борба), емоционална (обида), осезаема (лишаване или забавяне на стоки или услуги) или психологическа (всичко взето заедно). Точният вид не е толкова важен, колкото фактът, че правим нещо вредно, за да накажем някаква нередност.

Възмущение
Когато приятел предаде нашето доверие, негодуванието изгаря чувството за близки отношения, а това води до отслабване на възможностите за разрешаване на неприятната ситуация. Недоволството залива подсъзнанието с мисълта „Мразя те!“. Това е като дрога за ума, защото дава оправдание за собствените ни недостатъци и изключва възможностите за саморефлексия и промяна на собствената личност, прехвърляйки цялата отговорност на другия.

Добрата новина е, че това чувство постепенно изчезва, освен ако не бъде подхранвано с постоянен гняв. След известно време човек вижда, че ненавистта, която сам създава, не е полезна за ситуацията и започва да анализира случващото се.

Приемане
Станалото - станало. Вече се е случило. Може би е било преднамерено. Може да е било неумишлено. Може случилото се да е симптом на по-дълбоки проблеми или да е само зрънце от системни конфликти. Какъвто и да е коренът, гневът само лъже, че върши нещо добро...

От друга страна, приемането е онова състояние, в което започват да се формират решенията. Яростта и негодуванието може да са ни довели дотук, но приемането ни забавя достатъчно, за да видим това, което ни заобикаля, а не само тунела на ограничението, което ни е владеело до този момент. Какво виждаме — горички от причини и последици, езерца, пълни с намерения, пътечки и магистрали на действията.

Приемането пита: „Какво да правя?“, вместо да се занимава с вече отминали действия. То вижда какво ни заобикаля, а за разлика от гнева, който отнема сили от тялото и ума ни, приемането търси разумно, саморефлективно действие. Понякога дори стига до това да предлага прошка, давайки решения. То предлага три основни решения — да се учим от опита, да променим обстоятелствата, за да предотвратим повторно възникване на същия проблем, и да израснем. Ако гневът сее нещо полезно в човешката личност, то това трябва да е възможността за индивидуално и социално израстване (чрез точно този свой етап), иначе можем да го определим като паразит.

Реализъм
Това е моментът, в който осъзнаваме, че положението не е чак толкова лошо. Това е моментът, в който сме способни да огледаме проблема по-трезво и да потърсим причините за него, включително тези, които са свързани с нашата собствена личност или с нашите грешки. Може да сме се разкрещели на детето, защото не се е справило с някой тест, но всъщност да е защото работният ден е бил твърде тежък и гневът е прелял при подаване на най-слаб стимул.

А това боли. Боли много. Важното е, че можем да спрем тази болка.

Решение
Гневът нерядко е проява на самодоволство. Решението често е приемане на мантрата, че всичко се променя и ние също трябва да се променяме. Това е освобождаващо, защото премахва оковите от статичната позиция на вина и позволява да благодарим на света, отхвърляйки филтъра на гнева.

Освобождаване
Това е едно от най-прекрасните чувства в света, но знаем ли защо?

Гневът ни завърта в омагьосан кръг от разрушителни емоции, освобождаването от който ни носи истинско удовлетворение и покой. Освобождаването от оковите на гнева е действие срещу несъзнателните заблуди, които ни принуждават да задържаме дълготрайно негативно усещане за света.

Ако трябва да обобщим, всеки може да се ядоса - това е лесно, но гневът трябва да идва в точния момент, в добре премерена степен, за правилна цел и по-правилния начин - това е във възможностите на всички ни, въпреки че не е лесно.

 

Източник: apa.org, aconsciousrethink.com

Снимка: Shutterstock​

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.