Психологическата първа помощ е необходима в моменти, в които човек се нуждае от подкрепа непосредствено след травматично и понякога животозастрашаващо събитие. Тя включва и практическа подкрепа за краткосрочните нужди на човека - като храна, дрехи, подслон, безопасност (както и чувство за сигурност). Хората, преминали през обучение как да оказват психологическа първа помощ, знаят как да изслушат и да успокоят човека, изпаднал в беда, да му помогнат да установи връзка със съответните институции и тип услуги, от които има нужда, за да оцелее и да се почувства сигурен и в безопасност.
Най-често психологическа първа помощ се оказва от обучени доброволци, а не от професионални терапевти. Доброволците могат да бъдат хора със съвсем обикновени професии - като пожарникари, учители и др.
Психологическата първа помощ е изключително важна и оказването й е много необходимо след травматични събития, случващи се в дадена общност, като:
- терористична атака, природно бедствие и каквото и да било друго събитие, което откъсва хората от общността;
- сексуално посегателство, застрашаваща живота злополука или грабеж;
- при психически или емоционални травми.
За съжаление хората невинаги получават подобен тип подкрепа след травматично събитие. Експертите напомнят, че психологическата и емоционална подкрепа в подобни ситуации може да засили чувството за контрол, което обикновено напуска хората, преживели събития, в които са се чувствали безпомощни.
Вижте препоръките на Световната здравна организация, които ще ви помогнат да окажете ефективна психологическа първа помощ:
- Намерете тихо място, на което можете да разговаряте необезпокоявани.
- Стойте близо до събеседника си, но в същото време спазвайте подходяща дистанция, съобразена с неговата, пол или културни особености.
- Покажете, че слушате – концентрирайте се в думите на събеседника си, когато е удачно, кимайте с глава.
- Бъдете спокойни и търпеливи.
- Ако имате възможност, осигурете си фактическа информация. Бъдете честни за нещата, които знаете, и за тези, с които не сте наясно:„Не съм запознат, но ще направя всичко възможно да разбера и да ви информирам“.
- Съобщавайте фактите, които знаете по разбираем начин.
- Покажете на събеседника си, че осъзнавате и разбирате чувствата му и всички важни неща, които споделя с вас, като загубата на дом или на близък човек, например.
- Зачитайте неговото лично пространство. Не споделяйте разказаното пред вас, особено когато става въпрос за лични събития.
- Бъдете надеждни и честни.
- Проявете уважение и зачитайте правото на човека сам да взима решения за себе си.
- Оставете настрани своите собствените предубеждения и предразсъдъци.
Нещата, които не трябва да правите при оказване на първа психологическа помощ:
- Не прекъсвайте и не пришпорвайте.
- Не настоявайте някой да ви разкаже историята си, когато е готов, ще го направи.
- Не споделяйте собственото си мнение за ситуацията, само слушайте.
- Старайте се да не докосвате човека, освен ако не сте напълно убедени, че уместно.
- Старайте се да не оценявате какво е направил и какво не, или как се чувства. В никакъв случай не казвайте: „Ти не трябва да се чувстваш по този начин“ или „Радвайте се, че вие сте сред оцелелите“.
- Не си позволявайте да се възползвате от ролята си на човек, който помага.
- Не натрапвайте подкрепата си.
- Не казвайте на други хора споделеното от човека, на когото помагате.
- Не правете лъжливи обещания, не си измисляйте и споделяйте само информация, за която сте убедени, че отговаря на истината.
- Старайте се да не използвате твърде много технически термини.
- Старайте се да не вмъквате в разговора истории за личните си проблеми.
- Бъдете наясно с това, че не можете да решите всички проблеми вместо него и не се чувствайте виновни за това.
- В никакъв случай не му отнемайте увереността и чувството, че е способен да се погрижи сам за себе си.
Източник: psychology.framar.bg
