Ефектите от физическото насилие са предвидими и видими от всички. Никой не може да скрие синините върху кожата от юмрук, ощипване или удар, подути устни или одрасквания ...
Различно стоят нещата, когато говорим за психически тормоз. Емоционалната агресия и злоупотребата с манипулирането на психическо ниво, е един от най-сериозните проблеми, които засягат предимно жени и деца, при това от най-крехка възраст. Най-тревожното е, че проблемът остава незабелязан – трудно може да се установи с един поглед или рентгенова снимка, а пораженията са за цял живот.
Жертвите на психически тормоз често са неспособни да помолят за помощ. Те са затворени, неуверени и се страхуват, че никой не би им повярвал. Наранено е самочувствието, емоционалността, цялото същество.
Психическият тормоз има разрушителен ефект и оставя трайни негативни последици върху личността. А най-голяма болка причинява това, че идва от страна на близки хора.
Ето какво е въздействието на психическото насилие върху ума и емоциите. Знаейки това, би било по-лесно да забележим, когато някой е в беда.
Демонстриране на чувство за срам и вина
Жертвите на психическо насилие са затворени и тъжни. Те комуникират трудно и трудно се доверяват на хората. Вътрешно обвиняват себе си за всичко, което се случва, тъй като природата им отказва да приеме, че насилника – най-често близък човек, греши.
Малтретираните деца се срамуват от себе си и от ситуацията, в която са. Те се чувстват неспособни да реагират, чувстват се сами и изолирани. Рядко имат приятели.
Чувство на обърканост, усещане за нереалност
Когато сме подложени на високо ниво на тревожност, стрес и постоянна болка, в мозъчните структури, отговорни за възприятията и реактивността към външните условия, се нарушават нормалните процеси на комуникация. Случващото се не се възприема адекватно, губят се спомени за преживени моменти и свързаност.
Малтретираните лица демонстрират пропуски в паметта, трудно вземат решения и не са способни да се концентрират. Отказът от действителността и дистанцирането от нея е друг често срещан признак. Това е защитен механизъм, чрез който умът се установява на разстояние от реалността, за да се предпази.
Емоционална нестабилност - възходи и спадове
Има моменти, в които жертвите на емоционален тормоз очакват нещата да се променят. Обнадеждени са, че всичко може да се подобри и че е възможно да бъдат отново щастливи и в хармония с външния свят. В такива моменти те демонстрират контактност, общителност, необичайна жизнерадостност.
След такъв епизод, хората от обкръжението им са силно изненадани от необичайния обрат в поведението им. Често той е провокиран от нещо дребно - случка, неуспех, дума. Те отново се затварят и видимо страдат. Появява се чувство на неудовлетвореност, гняв, ярост, а веднага след това, отчаяние и страх.
Психическото насилие понякога се проявява като физическа болка
Психическият тормоз наранява ума и душата, но намира отражение и върху тялото.
Хроничният емоционален стрес провокира физически симптоми, като умора, безсъние, главоболие, мускулни и ставни болки, лошо храносмилане, повтарящи се инфекции, причина за които е отслабената имунна система.
Чувство за силна тъга и безизходица
Жертвите на емоционален тормоз излъчват чувство на безпомощност. Те не вярват, че има какво да се направи, за да се промени живота им. Промяната в представите им е нещо химерно и мисълта за нея им носи усещане за болка и безсилие.
Всички тези сигнали би трябвало да са знак за околните, че се случва нещо нередно. Невъзможно е да проявим чувствителност към всеки човек, но ако става дума за някого от обкръжението ни, не бива да оставаме безразлични. Не подминавайте страданието и подайте ръка.
Източник: aptekamedea.bg
