КАК ДА СЕ МОТИВИРАМЕ, АКО НЯМАМЕ ПОСТАВЕН КРАЕН СРОК



Крайните срокове са мощно оръжие на работното ни място. Те ни сигнализират кое е най-важното към момента, карат ни да се фокусираме и да изпълним задачите, които ще ни отведат до крайната цел. Именно заради това проекти без краен срок могат дълго да отлежават позабравени в ума ни. Седмици, месеци, дори години наред.

Понякога стигаме до подобен момент, защото проектът е неясен, скучен или разхвърлян. По естествен път го отлагаме, доколкото е възможно, защото работата по него ни тежи и ни кара да се чувстваме зле. Но има случаи, когато не целим съзнателно да избегнем проекта. Просто не стигаме до него, защото имаме други задачи с ясни крайни срокове, които ни притискат осезаемо.

Вероятно никой от нас не е упрекван или критикуван, или поне не много, ако закъснее за задача, проточена във времето. Все пак усещането, че имаме недовършени проекти, които чакат своя ред, е потискащо. Когато става дума за важни, но не спешни ангажименти, се поражда тревожност, че по всяко време някой може да ни попита дали работим по тях и на какъв етап сме, а ние няма да можем да се похвали с нищо.

Как да се мотивираме, когато искаме, или трябва, да завършим даден проект без фиксиран краен срок?
Има три лесни стратегии, които могат да ни помогнат.

Поставете си сами краен срок
Ако проектът няма такъв, то ние сами можем да си го поставим. Например можем да решим, че искаме да приключим с дадена задача до точно определена дата. След като фиксираме датата, бихме могли да отделяме всяка седмица по малко време за нея или всеки ден да правим по една малка крачка към приключването й.

Хубаво е да си запишем какво планираме, както и крайната дата, която сами сме определили. Най-добре в работния си календар. Ако знаем, че когато сме претоварени, ние просто избутваме на заден план задачите, които не са спешни, то ще е добре да си набележим дни, в които нямаме много ангажименти, и да поработим върху тях. Определяйки кога точно искаме да завършим даден проект или задача, ние го вместваме в списъка с приоритети, без да се получава струпване. Освен това, по този начин имаме усещането, че задачата е по-спешна.

Когато обмисляме коя крайна дата да си определим за даден проект, е разумно да проверим дали няма и други подобни, които също са без краен срок. Ако имаме няколко такива, ще увеличим шансовете си за успех като просто избираме по една от тях за всеки месец. Много по-голяма е вероятността да завършим даден проект, ако работим само върху него през следващите 30 дни, отколкото, ако жонглираме с няколко едновременно.

Потърсете подкрепа от колеги
Понякога единственият начин да напреднем със задачи без поставен краен срок е като потърсим помощ от някой колега. Когато споделим с някого времевия си график и му изпращаме редовно актуална информация за напредъка си, имаме по-голяма мотивация да продължим. Има хора, които обичат да споделят целите си с другите – колега, началник, приятел, съветник, след което да го държат информиран за прогреса. Други предпочитат да оповестят публично какви ангажименти и срокове имат, най-вече в социалните мрежи. Подобна стратегия е ефективна само, ако имаме поне няколко приятели в мрежата, които биха запомнили и биха следили до къде сме стигнали.

Друг вариант е да работим заедно с колега по проекта. Или просто да работим в една стая с друг, който има различна задача. Този подход ще ни е от полза, ако позволим на човека да разбере какво точно правим и накрая му споделим какво сме свършили. Комуникацията и близостта ни карат да се чувстваме отговорни да разясняваме, тъй като колегата вече е запознат с това, което вършим. Така си създаваме компактна работна среда и не си мислим как всички останали са някъде там, забавлявайки се, докато ние се трудим.

Трябва да изберем онова, което е най-мотивиращо и приятно за нас самите. Всички начини, изброени по-горе, създават усещането, че трябва да споделим прогреса си с останалите. Така че, дори и без да имаме наложен краен срок, мисълта, че можем да разочароваме някого или да не спазим поетото обещание, е достатъчно силна мотивация.

Стимулирайте се сами
Третият начин да се мотивираме е като сами си измислим стимул. Бихме могли да се наградим с нещо при приключване на работата. Можем например да си кажем, че ако работим 1 час върху проекта, ще се възнаградим с хубав обяд. Или пък, че ако завършим проучването по кредита, върху който работим, ще прекараме следобеда в разчистване и пренареждане на бюрото и офиса. Не е необходимо наградите да са големи или скъпи. А просто да са неща, които много бихме искали да направим.

Ако наградите не са достатъчно стимулиращи, можем да си наложим наказания. Например, ако не отделим поне час на проекта, вечерта няма да гледаме любимото си предаване или сериал. Също така, ако не завършим обучителния модул, за който сме платили, в петък няма да излезем с приятелите. Идеята е наказанието да се обвърже с любимо наше занимание, за да не продължаваме да пренебрегваме задачата, в която нямаме никакво желание да инвестираме време.

Можем да направим наградата част от работния процес. Това означава, че бихме могли да поработим, докато си пием кафето или сме в любимия си парк. По този начин ще съчетаем удоволствието с необходимостта да се фокусираме върху задачата си.

Източник: psychology.framar.bg

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2018. All Rights Reserved.