Повечето хора не обичат и подкрепят себе си и дори не осъзнават, че това ги довежда до здравословни и психологически проблеми. Искат първо да са щастливи, а после, ако са си го заслужили, ще помислят и да се обичат. Поставят си условия и „Ако“ те са изпълнени – ще се наградят с малко любов. Искат да бъдат обичани и подкрепяни – да получават и да дават любов, но как да им се получи, ако не я генерират!? Те не разбират, че: „За да получиш трябва да дадеш, а за да дадеш трябва да имаш какво!“. И още нещо важно: „ако не обичат себе си, те не могат да обичат и никой друг“, защото им липсва „знанието как“.
Но дали всички ние знаем какво всъщност е любовта?! Хората често бъркат любовта с нуждата – казват: „Обичам го/я, защото имам нужда от него/нея, а и мисля, че е взаимно, защото и той/тя очевидно има нужда от мен…“. Това не е любов. Това е взаимноизгода и притежаване, това е страх и егоизъм, това е зависимост, контрол и липса на уважение. Не се залъгвайте. Това не е обич. Любовта е подкрепяща, свободна, чиста и спонтанна, извираща от дълбините на душата и е единственият път към щастието. Наричаме я „безусловна любов“ и тя трябва да е към всеки и всичко, дори към самия себе си.
Да я има въпреки всичко, без да се съпротивлява на живота и да поставя условия. Няма нужда повече да подлагаме себе си на изпитания, нито да носите у себе си всичките обвинения и вина. Просто приемете себе си и всички останали такива, каквито са. И да, те ще ни нараняват – понякога от невежество, друг път от страх или дори от корист, но това не ни прави по-слаби, а напротив – учи ни на опитностите в живота. Разберете, че имате правото да обичате, да се усмихвате, да бъдете щастливи, да споделяте любовта си и да не се страхувате да получавате нежност, всеотдайност и подкрепа…
Всичко започва с това да обичаш себе си! Ако не се обичаш, постоянно обвиняваш себе си за разни неща, наричаш се глупав, мислиш, че не заслужаваш да получиш каквото искаш – наричаш това съзнание и съвест, но определено не си щастлив човек и дори тялото ти го казва и показва. Ако не обичаме себе си, се разболяваме не само емоционално, но обикновено и физически. И това се случва на биохимично ниво в нашите организми, защото отделяме само „лоши“ хормони, които ни тровят. Всички трябва да осъзнаем, че отношението към себе си е най-важно! То е проекция на всичко останало – например: за да се грижим добре за децата си е нужно да ни има и да сме здрави. Нашият свят е проекция, отражение на собственото ни отношение към самите себе си. Ако се обичаме, уважаваме, полагаме грижи за себе си, ако смятаме, че заслужаваме да имаме повече, съответно го получаваме през живота си. Ако обаче се отричаме, пренебрегваме собствените си нужди и не се приемаме, тялото ни страда, а съзнанието ни подлага на мъчения и цялото време е лишено от смисъл и радост от живеенето.
Любовта към себе си започва с това да се подкрепяме и да обръщаме внимание на емоциите и чувствата си още в зародиша им. Да си повярваме, че правим всичко правилно – по най-добрият възможен за нас и към момента начин. Любов към себе си означава да си доставяме удоволствия и радост и да приемаме и отхвърляме болката – без да вредим на другите. Време е да започнем да се грижим за себе си така, както се грижим за другите – защото го заслужаваме.
Тайната за постигане на любов към себе си е:
Да започнеш да се отнасяш с уважение и подкрепа към себе си! Това означава на първо място да приемаш физическото си тяло такова, каквото е. После да харесваш и уважаваш собствените си ценности и избори – работа, забавления, хобита, кариера. Дайте си оценка в число от едно до десет на: „Какво е уважението ви към себе си?“ и „Приемате ли тялото си, работата си, живота си?“.
Като начало се фокусирайте върху външният си вид. Вземете едно огледалото и се огледайте добре – без критика, просто се разгледайте с цел опознаване. После се погледнете в очите и се обърнете към себе си по име: „Иван!“. Кажете си: „Обичам те и те приемам такъв, какъвто си! Можеш да се усъвършенстваш. Това е само въпрос на малко усилия и време, които започваш да отделяш от днес!”. Кажете го от сърце, кажете го силно и ясно, извикайте го, ако можете. Повярвайте, че е така! Бъдете толкова истински, че да ви иде да се прегърнете през огледалото и да не се отделите от избора си да се приемате.
След това, се фокусирайте върху професията си, погледнете се честно в очи и си кажете: „Уважавам те за това, което правиш! Обичам те, защото следваш себе си и правиш това, в което си най-добър. Приемам те и ти благодаря, защото допринасяш за другите с делата си!”. Ако усетите колебания и невъзможност да изпълните това упражнение, сериозно се замислете дали професията която упражнявате ви удовлетворява!?
Сега се заемете с живота си, ценностната си система и всичките си вярвания. Погледнете се отново в очите, обърнете се към себе си по име и си кажете: „Иван, уважавам те, че вярваш в тези неща! Обичам те, защото знаеш как да поемеш отговорност за мислите и действията си. Приемам те, защото убежденията и ценностите ти заслужават да бъдат чути!”.
Безусловната любов към себе си е силно заразна за всичко и всички – хора, ситуации, събития. Тя измества страха и ни прави устойчиви на стреса и болката, които неминуемо ни съпътстват в живота – помага ни да ги приемем и отхвърлим. Обичайки се човек успява да се грижи и за себе си и за другите и да има пълноценни отношения с тях, защото знае и чувства как да го направи!
Ако всичко прочетено до тук ви кара да си задавате въпроса: „Защо загубих цялото това време да чета за някаква си там любов?”. Отговорът е много ясен: „Защото сте опитали просто да живеете, но явно не сте го докарали до щастие и удовлетвореност!”
Ето как аз живея живота си с любов - към себе си и другите:
Когато изпитвам нужда да кажа нещо - говоря без да се страхувам дали ще бъда разбрана правилно. Старая се да не наранявам хората, но понякога те не харесват гледната ми точка и тогава приемам, че това е проблем на слушащите ме, не е мой. А ако някой се е отнесъл лошо с мен, не му го спестявам, защото света е пълен с недобронамереност и тя не може да остава винаги безнаказана!
Не се притеснявам за това как изглеждам, защото давам всичко от себе си, за да подобрявам визията си ежедневно! Има дни, в които ми се получава и избирам да се фокусирам върху тях. Това ми е достатъчно.
Имам си слабости и особености, но това не са неконтролирани и неосъзнати черти, това е моят характер, моите желания и аз ги реализирам, приемайки последствията от изборите си!
Да, нося неудобни обувки - това не са просто обувки, а творения на изкуството, които задоволяват моите естетични пориви и чувства. Съжалявам, ако на моят лекар, това не му харесва.
Не се извинявам за хаоса, който ме съпътства, защото именно „Хаосът е началото на сътворението…“. Той си е мой и аз отлично го владея, та дори успявам да творя и да израствам благодарение на него!
Не събирам тълпи приятели. Ако искам да съм с някого, не се интересувам от околните, които ще се обидят, че не съм ги поканила, защото така би било по-френдли… Не мисля. Ако интересите ни не съвпадат и някой човек не ме обогатява, просто не се виждам с него и той е длъжен да уважи избора ми.
Спрях да трупам вещи и премахнах от речника си фразата "Ами ако ми потрябва....“. Ако сега не знам за какво ми е дадено нещо, то отива в кофата за боклук.
Избирам да обичам всички и всичко, но отказвам да бъда заблуден оптимист, защото не във всеки има нещо добро или хубаво. Някои хора са си прогнили от върха на пръстите на крака си до главата и аз няма да загубя нито секунда от времето си, за да търся нещо добро в тяхната отровна компания.
Прекалено много са очакванията и критериите на хората за правилност, а живота е твърде кратък, за да пропускам нещо съобразявайки се с необичащите себе си. Много съм щастлива, че успях да го осъзная преди да ми треснат на главата каменната плоча с надпис: "Тук почива Ина, която цял живот живя така, както НЕ искаше и умря нещастна".
Всеки може да се научи на любов към себе си и щастието да стане неговото естествено състояние.
