Д-р Хамер защитава теорията си, че природата на болестта стъпва върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма – психиката, мозъка и органите. В тази Нова медицина обаче заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия, но и стана обетк на много атаки. Срещу него валят съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват. Но дори прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% – почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.
Всъщност д-р Хамер (на снимката) започва своите изследвания върху рака, след като самият той развива рак на тестисите. Случайно или не това се случва малко след трагичната смърт на 17-годишния му син Дирк, който е прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса, дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава
„Железните правила на рака“:
Първо правило. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.
С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „конфликт-шок“. Той обаче се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото. Най-изумителното е, че ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента.
Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата „рак“. Той заменя думата с описателното- Специална биологична реакция на необичайна ситуация.
Второ правило:
Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.
Трето правило:
Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.
Силните емоции увреждат мозъка
В момента на конфликт и шок възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна
томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това явление е нареченото Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая остава само белег.
Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия.
Така щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.
Ракът на гърдата-кодиран
Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма – биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.
Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.
Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.
Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.
Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.
Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще има недобър ефект.
