ИНДИВИДУАЛНИ СЕСИИ С ДЕСИСЛАВА ДАМЯНОВА ЩЕ СЕ ЗАПИСВАТ ОТНОВО ПРЕЗ МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ

АЛЕКСИТИМИЯ: ЛИПСА НА ДУМИ ДА ИЗРАЗИШ ЧУВСТВАТА СИ

Как се чувстваш?“ - за повечето от нас този въпрос има лесен отговор.

Можем да бъдем изумени, ядосани, раздразнени, разтревожени, засрамени или друго.

Има хора, за които да опишат емоциите си обаче, е много трудно. Оказва се, че всеки от нас се справя различно. 

 

Дефиниция


Алекситимията е неспособност на човек да определи и изрази с думи емоциите, които изпитва. Това не е психично разстройство. Хората с подобен проблем не успяват да съхранят връзките си и се социализират по-трудно. При тях често се наблюдава състояние на депресия. Смята се, че алекситимията има връзка и с аутизма.
Според направени проучвания, страдащите от алекситимия по света са до 13%, като тя се среща по-често при мъжете.

Както стана ясно, алекситимията е затруднение да се опишат емоциите пред другите. Не става въпрос за клинична диагноза и специалистите по психични разстройства не я приемат като такова.

Питър Сифнеос (Peter Sifneos), психиатър и почетен професор по психиатрия към Медицинското училище в Харвард, е първият, който описва алекситимията през 70-те години на миналия век. Думата има гръцки произход и означава „липса на думи, с които да се опишат емоциите“.

Хората, които страдат от алекситимия:

  • имат проблеми с интроспекцията или самонаблюдението върху собственото си психично и емоционално състояние;
  • са объркани, когато трябва да разграничат физическите си усещания от чувствата си;
  • се затрудняват да изразят с думи емоциите си.


Алекситимията е пречка за създаването на пълноценни взаимоотношения, тъй като такива хора не могат да разберат и отговорят на чувствата на другите.

 

Симптоми

  • трудности при определяне на емоциите;
  • проблеми при разграничаването на усещанията на тялото, предизвикани от тези емоции;
  • ограничена способност да изразят чувствата с думи пред други хора;
  • затруднения в разбирането на чуждите емоции и в откликването им, включително тон на гласа и лицеви гримаси;
  • липса на въображение и богата фантазия;
  • логическо и ригидно мислене, което не взима под внимание емоциите;
  • неумение за справяне със стрес;
  • по-слабо алтруистично поведение в сравнение с повечето хора;
  • дистанцираност, ригидност и липса на чувство за хумор;
  • ниска удовлетвореност от живота.


Причини за алекситимията
Ако човек има близък със същия проблем, то се смята, че самият той също е застрашен. Въпреки че
експертите все още не са категорични относно причините за възникването й, според различни изследвания те могат да бъдат:

  • генетични;
  • фактори, свързани със заобикалящата среда: травма от детството, друго физично или психично заболяване, социално-икономически;
  • мозъчна травма, особено на предната част на инсуларния кортекс, е възможно да се засили симптомите на алекситимия.


Рискови фактори, отключващи алекситимия:
полова принадлежност (смята се, че мъжете страдат по-често от нея);
напреднала възраст;
ниско ниво на образованост;
нисък социално-икономически статус;
ниска емоционална интелигентност.


Диагноза?
Алекситимията не е психично разстройство. Поради тази причина тя не може да бъде диагностицирана. Специалисти са разработили въпросници и скали, по които могат да се открият нейни характерни признаци:

1. Скалата от 20 точки за алекситимия на Торонто, която оценява:

  • способността на човек да идентифицира чувствата си и да ги разграничи от физическите си усещания;
  • умението на човек да говори за емоциите си с друг;
  • склонността му да разсъждава логично, без да може да се самонаблюдава.

2. Въпросник на Бермон-Ворст (Bermond–Vorst Alexithymia Questionnaire), който включва 40 точки, разделени в пет подкатегории:

  • емоции;
  • фантазия;
  • идентифициране;
  • анализ;
  • вербализиране.


3. Скала на страничния наблюдател, която се състои от 33 въпроса (отговарят близки и познати на човека), разделени отново в пет подкатегории: 

  • дистанцираност;
  • липса на самопознание;
  • мрачност;
  • липса на чувство за хумор;
  • ригидност.

Връзка с аутизма
Алекситимията е силно свързана с разстройствата от аутистичния спектър. Около половината от хората с такъв тип разстройство имат признаци и на алекситимия. Според друго проучване социалните и емоционални затруднения, които хората с аутизъм изпитват, могат да бъдат в резултат не толкова на аутизма, а на повтаряща се алекситимия.

Тя може да се свърже и с някои други състояния, като например депресия и посттравматичен стрес.

Депресия
Хората с депресивни разстройства и алекситимия е по-вероятно да развият силно изразени симптоми на депресия, психоза и фобия.

Посттравматичен стрес
Проучване с участието на 22 ветерани от война, сред които и страдащи от посттравматичен стрес, разкрива, че последните имат много по-голям брой точки от тестовете за алекситимия.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
През 2013 година е проведено изследване с 55 деца, диагностицирани с този синдром. Резултатите показват, че съществува връзка между алекситимията, хиперактивността и импулсивността.

Хранителни разстройства
Много от хората, страдащи от подобен тип разстройства, споделят, че имат затруднения с формулирането на чувствата, които изпитват. Симптомите на алекситимия са по-силни, ако лечението на хранителното разстройство не е дало добри резултати.

Алекситимията се свърза също така със суицидните намерения, шизофренията и невродегенеративните заболявания.

Тъй като алекситимията не е приета официално за разстройство, то за нея не се предписват медикаменти. Ако тя е придружаващо състояние към друго психично разстройство или заболяване, като депресия или посттравматичен стрес, посредством тяхното лечение може да се повлияе и неспособността за изразяване на чувствата с думи.

Източник: psychology.framar.bg

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.