Различните ситуации във всекидневието на детето предполагат и изпитването на различни емоции. Например Борк разказвал на 3-4-годишни деца различни истории като загубване в гора, участие в рожден ден и др. След това децата били помолени да определят емоциите, които изпитват в дадената ситуации и те безпогрешно откривали щастие, тъга и гняв. Също така децата не се затруднили при молба да опишат ситуации, изразяващи вълнение, щастие, изненада, тъга, гняв, уплаха.
Но детското разбиране за ситуация е ограничено. На 4 – 5 години те разбират ситуации, с ясно изразена лицева експресия: гняв, радост или тъга. На 7 години децата са в състояние да опишат ситуации, които предизвикват гордост, ревност, тревога и вина, а на 14 – облекчение или разочарование.
Разбирането на чувствата на другите предполага и чувствителност към смесени чувства. Децата не осъзнават, че емоциите могат да са предизвикани и от вътрешни състояния, като отчитат повече аспекти на ситуацията (отношение дълг-желание). Според Томас Харис децата могат да отидат отвъд ситуацията и да отчитат желанията при оценката на емоциите на другия. Тези твърдения се потвърждават от него. Той показва способността на децата да интерпретират реакции спрямо едно и също събитие, в границите на собствени желания, искания и цели на героите от различни истории. Например той разказва история за едно слонче и неговото любимо мляко или сок. Децата били помолени да определят как ще се почувства слончето, ако открие, че неговото любимо мляко или сок липсва. Децата на около 5 години отчитат предпочитанията за любимост: ако слончето обича мляко и открие сок, то ще се натъжи и обратно. Малките деца са в състояние да изразяват амбивалентно отношение към други (напр. едновременно наричане не кукла „лоша“ и полагане на грижи за нея).
Сюзън Хартър смята, че детето е способно да преживява едновременно две противоположни емоции от най-ранна възраст. Хартър изисква 4-12-годишни деца да опишат ситуации, пораждащи диференцирани емоции (щастие, тъга, гняв), но и комплексни емоции (преживяване на различни емоции в едно и също време). Тя открива ясна последователност в развитието на способността на разбиране на емоциите. Най-малките деца (първи стадий) описват ситуации, които пораждат само една емоция. На втория стадий (5 – 6 години) описват ситуации с две емоции, но само ако са от един и същ тип. На следващия стадий (8 – 9 години) описват ситуации с едновременно две емоции. И на възраст 10 – 11 години децата са в състояние да опишат ситуация, която включва две противоположни чувства (напр. щастие и тъга). В началото децата описват ситуации, които включват два различни причинителя. На 11 години вече осъзнават, че две противоположни емоции като щастие и тъга могат да се пораждат от едно и също нещо. Постепенно в своето развитие детето преминава през етапите и осъзнава, че едно и също събитие може да породи едновременно отрицателни и положителни емоции. Например то може да се чувства щастливо, че е получило подарък, но и разочаровано, защото не е очаквания. Детето е в състояние да оценя не само вътрешните мотиви, но и външните.
