Хайнц Хекхаузен (1986) показва, че отношението към собствения успех и неуспех се оформя постепенно и е свързано с последователното разграничаване на трудности и възможности, както и на способностите и усилията като съставящи съдържанието на възможностите.
В началото детето преживява резултата от собствената дейност, без да свързва този резултат със самооценката. То може да изпитва удивление от успеха или неуспеха, но само като ефект. Като цяло отношението е свързано с ефекта от дейността, а не със самооценъчните реакции. Афективните реакции, свързани с успеха и неуспеха, се откриват след третата година и половина.
За да интерпретира своите действия в категориите на успех в неуспех, детето трябва да отнесе постигнатото към собствените възможности или към отсъствието на такива. Първоначално усещането за възможностите е твърде неясно. Усещането за възможностите предполага свързването на възможностите с трудността на задачата. Трудностите и възможностите се определят взаимно. Колкото по-трудна е решената възможност, толкова възможностите са по-големи. Но в съзнанението на детето в началото трудността и възможността са неразчленени. Това означава, че успехът и неуспехът могат да се обяснят както с незначителните или значителните трудности, така и с големи или неголеми възможности. С какво детето обяснява своите успехи и неуспехи – с трудностите или с възможностите? В началото детето използва като обяснение трудността на задачата, а не възможностите.
След четвъртата година детето започва да използва трудността като мяра за определяне на собствените възможности. Но за този процес съществено значение има:
- последователността на успеха и неуспеха (стабилност);
- честотата на успеха и неуспеха при решаването на подобни задачи;
- степента на нарастващата сложност на задачата, като особено значение има знанието за трудността на задачата.
Разграничаването на трудностите и възможностите започва през 3-4-ата година с първоначално отделяне на трудността и завършва с обединяването на тези два параметъра и тяхното осъзнаване през 8-9-ата година.
Следващото обяснение на успеха и неуспеха е свързано и с още едно разграничение, което обхваща възможностите – и това е разграничението между способности и усилия. Разбирането на различието между способности и усилия обхваща твърде дълго време (4-5 – 11-12 години).
Разграничаването на способностите и усилията настъпва, когато детето започне да осъзнава, че решението на задачите е свързано с определена настройчивост. Първоначално детето осъзнава усилието. Причината за това е, че усилието е променлив параметър и може да се наблюдава непосредствено.
Как детето изгражда представата за своите способности
След като моли децата да отнесът представените на изображения способности (телосложение, сила, ръст и възраст) към определени резултати, Гарък (1978) открива три вида умозаключения върху способностите. Това са:
- заключения, основани на външен признак (3,5год.) – резултатът се свързва с някакъв външен признак;
- опосредствени заключения – наблюдаваният външен признак се разглежда като израз на нещо, което е вътрешно за личноста и е съотносимо с възможностите за решаването на дадената задача, например високата кула се свързва с високия ръст в процеса на нейното изграждане (4-5 години);
- прогноза за постигане на определен резултат върху основата на минали постижения, успехи (6години).
Но до 6-ата година способността като устойчиво личностно свойство не се осъзнава от децата.
Подобни резултати се откриват и в изследването на Н. Крюгер (1978), което се опитва да разбере как детето възприема:
- собственото усилие;
- конкретизирането на усилието в съответствие със задачата;
- атрибуцирането на резултатите във връззка с усилията;
- възможността да се съотнесат нагледно представените усилия с постигнатите резултати.
Обясненията на детето поазва, че насочеността е повече към трудностите, а не към усилията. Атрибуцирането на трудността е първичо както в генетичен, така и във функционален план.
На деца между 5 и 13 години се показват киносюжети, в които по парадоксален начин са представени отношенията между усилията и резултатите. Единият от персонажите непрекъснато се труди над решението на определена задача, докато другият персонаж – само от време на време, и въпреки това достига същия успех, дори и по-добър от този на трудилия се усилено. След като детските отговори били анализирани (това са отговори на въпроси, свързани с това кои резултати са по-добри, кои резултати биха били по-добри, ако децата са се стараели еднакво, кой е по-сръчен), се открили четири стадия в развитието на разбирането на способностите:
- неразграниченост между способности и усилия в границите на възможностите (5-6г);
- начало на отделяне на усилията (7-9г);
- отделяне на способностите като самостоятелна причина (10г);
- осъзнаване на възможната компенсация върху основата на способностите.
Или: връзката усилие-резултат се открива по-рано, отколкото връзката резултат-способности. При това първоначално способностите се извеждат от усилията, а не обратно – усилията от способностите. Но тази диференциация се изгражда твърде продължително време. Даже 9-10 годишното дете е склонно да придаде водещо значение на усилията при атрибуцирането на успеха или неуспеха. Положителното отношение към усилието се запазва дълго и след това се пренася върху способностите (Хекхаузен, 1986).
Източник: АЕИ
