Как преживява детето собствените успехи и неуспехи

Хайнц Хекхаузен (1986) показва, че отношението към собствения успех и неуспех се оформя постепенно и е свързано с последователното разграничаване на трудности и възможности, както и на способностите и усилията като съставящи съдържанието на възможностите.

В началото детето преживява резултата от собствената дейност, без да свързва този резултат със самооценката. То може да изпитва удивление от успеха или неуспеха, но само като ефект. Като цяло отношението е свързано с ефекта от дейността, а не със самооценъчните реакции. Афективните реакции, свързани с успеха и неуспеха, се откриват след третата година и половина.

За да интерпретира своите действия в категориите на успех в неуспех, детето трябва да отнесе постигнатото към собствените възможности или към отсъствието на такива.   Първоначално усещането за възможностите е твърде неясно. Усещането за възможностите предполага свързването на възможностите с трудността на задачата. Трудностите и възможностите се определят взаимно. Колкото по-трудна е решената възможност, толкова възможностите са по-големи. Но в съзнанението на детето в началото трудността и възможността са неразчленени. Това означава, че успехът и неуспехът могат да се обяснят както с незначителните или значителните трудности, така и с големи или неголеми възможности. С какво детето обяснява своите успехи и неуспехи – с трудностите или с възможностите? В началото детето използва като обяснение трудността на задачата, а не възможностите.     

След четвъртата година детето започва да използва трудността като мяра за определяне на собствените възможности. Но за този процес съществено значение има:

  • последователността на успеха и неуспеха (стабилност);
  • честотата на успеха и неуспеха при решаването на подобни задачи;
  • степента на нарастващата сложност на задачата, като особено значение има знанието за трудността на задачата.

Разграничаването на трудностите и възможностите започва през 3-4-ата година с първоначално отделяне на трудността и завършва с обединяването на тези два параметъра и тяхното осъзнаване през 8-9-ата година.

Следващото обяснение на успеха и неуспеха е свързано и с още едно разграничение, което обхваща възможностите – и това е разграничението между способности и усилия. Разбирането на различието между способности и усилия обхваща твърде дълго време (4-5 – 11-12 години).

Разграничаването на способностите и усилията настъпва, когато детето започне да осъзнава, че решението на задачите е свързано с определена настройчивост. Първоначално детето осъзнава усилието. Причината за това е, че усилието е променлив параметър и може да се наблюдава непосредствено.

 

Как детето изгражда представата за своите способности

След като моли децата да отнесът представените на изображения способности (телосложение, сила, ръст и възраст) към определени резултати, Гарък (1978) открива три вида умозаключения върху способностите. Това са:

  • заключения, основани на външен признак (3,5год.) – резултатът се свързва с някакъв външен признак;
  • опосредствени заключения – наблюдаваният външен признак се разглежда като израз на нещо, което е вътрешно за личноста и е съотносимо с възможностите за решаването на дадената задача, например високата кула се свързва с високия ръст в процеса на нейното изграждане (4-5 години);
  • прогноза за постигане на определен резултат върху основата на минали постижения, успехи (6години).

Но до 6-ата година способността като устойчиво личностно свойство не се осъзнава от децата.

Подобни резултати се откриват и в изследването на Н. Крюгер (1978), което се опитва да разбере как детето възприема:

  • собственото усилие;
  • конкретизирането на усилието в съответствие със задачата;
  • атрибуцирането на резултатите във връззка с усилията;
  • възможността да се съотнесат нагледно представените усилия с постигнатите резултати.

Обясненията на детето поазва, че насочеността е повече към трудностите, а не към усилията. Атрибуцирането на трудността е първичо както в генетичен, така и във функционален план.

На деца между 5 и 13 години се показват киносюжети, в които по парадоксален начин са представени отношенията между усилията и резултатите. Единият от персонажите непрекъснато се труди над решението на определена задача, докато другият персонаж – само от време на време, и въпреки това достига същия успех, дори и по-добър от този на трудилия се усилено. След като детските отговори били анализирани (това са отговори на въпроси, свързани с това кои резултати са по-добри, кои резултати биха били по-добри, ако децата са се стараели еднакво, кой е по-сръчен),  се открили четири стадия в развитието на разбирането на способностите:

  • неразграниченост между способности и усилия в границите на възможностите (5-6г);
  • начало на отделяне на усилията (7-9г);
  • отделяне на способностите като самостоятелна причина (10г);
  • осъзнаване на възможната компенсация върху основата на способностите.

Или: връзката усилие-резултат се открива по-рано, отколкото връзката резултат-способности. При това първоначално способностите се извеждат от усилията, а не обратно – усилията от способностите. Но тази диференциация се изгражда твърде продължително време. Даже 9-10 годишното дете е склонно да придаде водещо значение на усилията при атрибуцирането на успеха или неуспеха. Положителното отношение към усилието се запазва дълго и след това се пренася върху способностите (Хекхаузен, 1986).

 

Източник: АЕИ

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.