ИНДИВИДУАЛНИ СЕСИИ С ДЕСИСЛАВА ДАМЯНОВА ЩЕ СЕ ЗАПИСВАТ ОТНОВО ПРЕЗ МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ

Каква е връзката между депресията, тревожността и червата?

Една от най-бързо развиващите се научни области е тази, която изследва връзката между мозъка и червата. Вече е всеизвестно, че хроничният стрес (който може да се проявява като безпокойство, тревожност и дори депресия) влияе негативно на чревното ни здраве. Неслучайно при стрес или силно притеснение казваме “сви ми се коремът”. Гастроинтестиналният тракт е чувствителен към емоции. Както мозъкът има директна връзка със стомаха ни, така и стомахът има директна връзка с мозъка. Връзката е двупосочна. Затова и хора, които имат проблем със стомаха и чревното здраве, могат да изпитват безпокойство, тревожност или дори депресия.

*Синдром на раздразнените черва е заболяване, което все още се изследва от учените, но засега се приема, че възниква поради нарушена регулация на оста “мозък-черва”.

По обратен ред важи и твърдението - човек, страдащ от хронично безпокойство и тревожност, може всъщност да има проблем с гастроинтестиналния тракт. Все повече изследвания потвърждават, че хората, страдащи от депресия, хроничен стрес и дори тежки психични заболявания, имат проблем с чревното здраве и липса на полезните бактерии.

 

Вторият мозък
Сигурно сте чували, че червата биват наричани “втори мозък”. Това е така, тъй като, скрита в гастроинтестиналния тракт, се намира маса от нервна тъкан, позната още като ентерална нервна система. Тя е съставена от над 100 милиона нервни клетки (което за сравнение е повече от тези в гръбначния стълб или периферната нервна система). Изследвайки задълбочено “чревния мозък”, учените откриват все повече връзка между храносмилането, нашето настроение и дори начина ни на мислене.

*Да не забравяме, че древните философи са твърдели, че „човек е това, което яде и мисли“. Очевидно още в древността хората са осъзнавали връзката между мозъка, настроението, мислите и червата.
                                                                                                            пробиотици

 

Както вече учените потвърждават чрез различни изследвания – връзката между мозъка и червата е двупосочна. Тя се осъществява основно чрез вагуса (т. нар. блуждаещ нерв), който изпраща информация до части в мозъка, които са важни за регулирането на нивото на страх и безпокойство. Неслучайно тревожност и депресивни нарушения се наблюдават по-често при хора, страдащи от синдром на раздразнените черва, т.е. при такива, при които връзката “мозък-черво” не функционира добре.

 

Ролята на микробиома
Установено е, че микробиомът (бактериите в нашите черва) играе важна роля във връзката “черво – мозък”. Някои от нашите бактерии могат да отделят невротрансмитери, които по вагуса изпращат определени съобщения до мозъка. Доказва се, че бактериите в нашето черво определено имат влияние дори върху нивото ни на тревожност, реакцията ни на стрес и функционирането на паметта ни.

*Изследванията на микробиома, видовете бактерии и техните функции представляват една от най-новите сфери на научна работа.

През 2014 г. учени от ETH Цюрих провеждат научен експеримент, при който прекъсват двупосочната връзка на червата с мозъка, като отстраняват аферентните нервни влакна на контролна група пациенти. Така остават само еднопосочните сигнали от мозъка към червата, но не и обратното.

Целта е да се тества как връзката черва – мозък влияе на вродения и придобития страх, както и на неврохимическите промени в мозъка. Резултатите от експеримента показват, че вроденият страх се влияе изключително силно от сигналите, изпратени от стомаха към мозъка. Т.е. в ситуация, в която нещо събужда страха, коремът е първият, който изпраща сигнал към мозъка.

Пациентите с прекъснати от червата към мозъка нервни влакна се стряскали по-трудно и не изпитвали толкова много страх, но същевременно с това не могли да се възстановят от придобит страх вследствие на силна травма. Оказва се, че двупосочна връзка на червата с мозъка е необходима, за да ни помогне да превъзмогнем травматични събития.

Този експеримент има безспорни ползи за сфери като психиатрията. Ще се запитате обаче какво общо има това с чревното здраве. Учените откриват, че нашият микробиом има значителна роля за правилното функциониране на двупосочната връзка черва – мозък. Някои от бактериите в червата ни отделят определени невротрансмитери, чрез които изпращат определени сигнали през вагуса към нашия мозък.

*Учени от различни области изследват темата, която е изключително комплексна. Крайно решение все още няма, но поне е установено, че по-голямото количество и разнообразие от бактерии в стомаха ни има по-благоприятно влияние върху цялостното ни здраве и психика!

                                                                                                            бактерии пробиотици

 

*Може да се каже, че щастието започва от червата, защото имено там се синтезира 95% от серотонина (хормонът на щастието) в тялото!

От много години насам, учени и лекари вярват, че безпокойството и депресията стимулират стомашни и чревни проблеми. Оказва се, че може да бъде и обратното. Кое започва първо, е сложен въпрос, обаче. Възможни са и двата отговора. Например, при хора, при които няма стресори в живота, изведнъж възниква депресия или тревожност. В тази ситуация учените посочват, че може би коремът и липсата на полезни бактерии предизвикват тези симптоми. Стомашните и чревните нарушения са в състояние да повлияят на нашата психика дори и без да го осъзнаваме.

Затова изследователите казват, че едни от най-ефективните лечения за подобни проблеми са двупосочните, защото атакувайки проблемите от две страни, шансът за успех е в пъти по-голям. В големите и бързоразвиващи се страни вече е прието синдромът на раздразнените черва да се лекува и чрез различни психотерапевтични методи, а депресията, тревожността със значително увеличаване на полезните бактерии в червата.

Учените посочват важността на диетата и поддържането на балансиран микробиом, което, за съжаление, често се пренебрегва. Хората рядко свързват наличието на безпокойство, стрес или тревожност със състоянието на храносмилателната система. С какво и как се храним има огромно значение, тъй като това е пряко свързано с поддържането на разнообразието от бактерии в червата ни. Винаги помнете, че колкото по-разнообразна е храната и колкото повече полезни бактерии съдържа, толкова по-добре за нас!

 

Учените съветват:


✔Откажете се от рафинираните захари и преработени храни.

✔Приемайте повече пробиотични храни (такива, които захранват бактериите) като лук, чесън, банани, кисело мляко, ферментирали зеленчуци и други.

✔Приемайте пробиотични добавки периодично и не чакайте полезните бактерии в червата Ви да спаднат, за да потърсите помощ от добавките.

✔Хранете се спокойно и без да се разсейвате.

✔Намалете газираните напитки, алкохола, кафето. Тяхното действие е да забавят и неутрализират ефектите на полезните бактерии.

 

Източник: bulvit.com

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.