Още от започването на лечението на хранителното разстройство, родителите традиционно поемат тежестта на отговорността и вината за пораждане на животозастрашаващите анорексията и булимия в тяхното дете – едно погрешно убеждение, което води до погрешно лечение, което изключва родителите от процеса на лечение. Време е родителите да приемат заслужено признание за положителната роля, която те могат и трябва да играят в постигане на успешни резултати във възстановяването на тяхното дете. Когато им се даде право на глас и трибуна като агенти на промяната, знаещите родителите могат да се превърнат в „магически куршум“, подпомагащ ефективното, навременно и трайно възстановяване на тяхното дете с хранително разстройство.
Хранителните разстройства са релационни заболявания. Те се изявяват в контекста на ежедневния живот със семейството и близките, на кухненската маса и в семейните бани … и, между другото, твърде рядко в кабинета на лекаря. Възстановяването от тези заболявания също се случва у дома, пред очите на родителите. Помислете за това … Пациентите се срещат средно за по 45 минути на седмица лице-в-лице с медицински специалисти, но прекарват целия си живот с любимите си хора. Въпреки, че хранителните разстройства се появяват в отделния индивид, техните най-ефективните решения са в рамките на семейната система. Задължение на членовете на семейството е да поемам ръкавицата на възможност за участие в процеса на излекуване на детето си и да го оптимизират.
Въпреки че не са отговорна за причиняването на тези заболявания, родителите, братята и сестрите имат потенциала да се превърнат в основен двигател за излекуване и/или предотвратяването им. При хранителните разстройства залозите са високи; ако не са част от решението, членове на семейството рискуват да се превърнат в част от проблема. Членовете на семейството, които имат изградени реалистични, проактивни и любящи човешки връзки помежду си, чрез тяхното автентично, смело и творческо използване могат да се превърнат в безценен ролеви модел за пациента в процеса на неговото възстановяване, при който трябва да се научат как тяхното засегнато от хранително разстройство дете да се храни здравословно и ефективно да решава проблемите си.
Време е родителите на деца с хранителни разстройства да бъдат информиран за това, което те са правили ПРАВИЛНО … да научат какво вече знаят, за да могат да разберат какво трябва още да научат. Твърде много родители са забравили че е необходимо да правят само това, което те правят най-добре … да се грижат за детето си, целенасочено и активно. Трябва да им го напомним.
Когато детето им е болно и не може да се грижи за себе си, родителите трябва да поеме отговорността за ситуацията до момента, когато детето възвърне способността си за саморегулиране. Въпреки, че естеството и качеството на връзката родител/дете трябва да се променя през годините, за да се отрази по-големия капацитет на растящото дете за самостоятелност, родителското присъствие в живота на едно дете трябва да остане постоянно.
Родителите не се нуждаят от инструкции за това как да реагират, когато детето им има рак или диабет; Интересното е, че те са склонни да губят емоционално равновесие, самочувствие и вяра в инстинктите си, когато се сблъскват с етапа юнушество, с хранителни разстройства, със своите лични проблеми и възможности по отношение на здравословното хранене, упражнения, контрол на теглото, така както и при търсене на най-добра професионална помощ за лечението на дететето си.
Родителите трябва да са готови да се противопоставят на погрешни съвети от здравните специалисти, които ги насърчават да „отстъпят“ от хранителните проблемите на детето им, за да не застрашат тяхната израждащата се независимост или капацитета им за да се отделят от семейните връзки. Чрез процеса на търсене и намиране на най-добрите професионалисти в здравеопазването лечението на дететето си, родителите ще трябва да открият и самите себе си и собствените си нагласи и ценности – като родители и като хора. Застъпничеството за самите себе си е предпоставка родителите да станат ефективни застъпници и за детето си, за екипа на лечение, на процеса на възстановяване, както и на цялостното качество на връзката родител/дете.
Най-критичният инструмент на родителите е нежното и познато изкуството на активнотои целенасочено слушане. Чрез чувствително слушане, родителите трябва да чуят:
- Себе си … собствените си ценности, нагласи и предразсъдъци по отношение на храната и управлението на теглото.
- Детето си … помагайки му да слуша и чува по-добре себе си.
- Здравните специалисти лекуващи детето им … разбирайки дали професионалистът наистина ги слуша. Правилният специалист за детето ще бъде почувстван като такъв от родителя. Умният здравен специалист ще разбере, че качеството на връзката родител/ дете ще бъде най-добрата застраховка на своевременно възстановяване и най-добрата защита срещу рецидив.
Слушайки, родителите трябва да чуят и:
- Уникалният и нелогичен характер на възстановяването … разбирайки и тълкувайки го на детето, вдъхвайки му увереност, мотивация и постоянство през целия обичайно дълъг и нелек процес.
Спрете обвиненията, гнева и критиките
Учените отдавна са доказали че факторите допринасящи за развитие на хранително разстройство са сложно взаимодействие между биологични, лични особености, семйни, социално-културни и външи фактори на средата. Родителите се притесняват, че са твърде строги, или не достатъчно строги, прекалено критични или твърде слаби, твърде невнимателни или твърде задушаващи. Комплексът е плетеница от множество фактори при повечето хранителни разстройства, така че нека видим това, което можете да направите за детето си за да му помогне да се възстанови или за да предпазите детето си от прогресиране към хранително разстройство ако е с нарушена форма на хранене. Важно е да запомните, че детето ви не е избрало да има хранително разстройство.
Трябва да преминете от гнева и раздразнението, които съпътстват вината ви че сте допуснали това хранително разстройство да се появи при детето ви. Има данни, че семействата в които родителите правят критични коментари по време на възстановяването на детето си води до намаляване на възможността, това да се случи. Некритичното родителство е ключов фактор. Установяване на сътрудничество е необходимо, а не на конфликтни отношения с детето ви.
Активност на родителите е това, което е необходимо за да се подсигури и улесни оздравяването на детето им.
Хранителните разстройства никога не са в застой – или се подобряват или се влошават. Отговаряйки на приодата и нуждите на тези разстройства, родителите като терапевти трябва да търсят промяна в посока на подобрение, която е целенасочена, директна и проследима. Точно това систематично проследяване и отговор на обичайно непредсказуемата и нелогична динамика на възстановяването носи най-значими резултати в посока осъзнаване и излекуване.
При хранителните разстройства родителската любов трябва да се превърне в родителско действие.
Източник: psiholozi.com
