„Прости и ще ти олекне“, казва приятелката. „Обърни и другата буза“ – знаете кой го казва.
„Какво толкова се надуваш?“ - пита партньорът, който преди един час е излял гнева си върху вас и не смята да се извинява. И ние прощаваме, опитваме се да забравим. Но психологът Хариет Лернър е сигурна, че не е необходимо и дори е вредно да се прощава на всички.
Защо не трябва да се прощава на всички?
Във въздуха витае идеята, че трябва на всички и винаги да се прощава. Тя се транслира с добри намерения, но всъщност е изключително вредна. Същността и е в това, че прошката е пътят към живот без горчивина и омраза. И ако не можете да простите на безскрупулен грубиян, вие сте духовно неразвит човек и ще се сблъскате със сериозни емоционални и физически проблеми. Тези митове вредят сериозно на хората.
Но има много начини да „пуснете“ събитието и да придобиете покой, които нямат нищо общо с прошката. Ако наистина повярвате, че прошката, както и благодарността, е универсална изцеляваща емоция, започвате да разпространявате тази идея и дори започвате да притискате другите, да прощават на онези, които са ги наранили.
Но все по-често се случва така, че вредителят не се извинява, живее, сякаш нищо не се е случило, не изпитва угризения и не признава грешката си.
– Това, което е направил баща ти, и как е постъпил с теб, е останало в миналото. Не виждам причина да се връщаме в миналото и да разравяме стари обиди. Не можеш ли да му простиш и да живееш спокойно занапред?“- пита майката вече порасналата си дъщеря. Майката може да говори така от добри подбуди. Но така тя рискува да превърне дъщеря си в постоянна жертва.
А какво е необходимо да чуе засегнатата страна?
За да бъде изцелен, обиденият трябва да чуе ясно потвърждение, че това, което е преживял, е ужасно
Хората, които продължават да злобеят и да изпитват горест, не са способни на пряка и искрена оценка, след като са били предадени или изоставени.
Възможно е на детето или на възрастния, да са му казвали, че не е станало нищо лошо, че чувствата му и възприятията му са грешни, прекалени или ненормални. Може би дори са му казвали, че самият той е виновен за това, което се е случило, и че всичко това е в резултат на неговото поведение.
За да бъде изцелен, засегнатият човек трябва да чуе ясно потвърждение, че това, което е преживял е ужасно, че неговите чувства и възприятия имат смисъл.
Да му се предлага да прости на извършителя, означава да бъде заставен да чувства още по-голяма емоционална нестабилност. Той отново ще се почувства предаден. Това ще се случи, дори ако обидата или оскърблението са незначителни, а ако те са големи – още по-зле.
Думите „Какво толкова ще ти струва, ако му простиш?“ са последното нещо, което обиденият или измаменият човек трябва да чуе. Защото този, който му е сторил злина, не е направил нищо за да заслужи прошка. И в тази ситуация клишетата като „Опитваше се колкото е възможно“, „Каквото станало – станало“ или „Това се е случило преди 40 години“ са абсолютно безполезни и дори вредни.
Никой няма право да ви казва какво трябва да забравите и какво не
Единственото, което можете да кажете в тази ситуация е, че се надявате, че обиденият ще намери начин да се справи с тежестта на гнева и болката. Както обяснявам в книгата «Why Won’t You Apologize?»“: Няма да станете по-малко любящ или пълноценен човек заради това, че не можете да простите или не искате да виждате някой.
Може би вие сте дори по-силен и по-смел човек, защото сте успели да преживеете злобата си, да оцелеете в гнева си и да продължите напред. И нещо, което е особено важно: никой няма право да ви казва какво трябва да забравите и какво не е: нито вашият терапевт, нито майка ви, нито свещеникът, нито министърът, нито учителят, нито експертът по отношения.
Автор: Хариет Лернер – психолог, психотерапевт
Източник: https://energetika-bg.com/
