В нашето динамично ежедневие и все по-усложняващ се свят, стресът, тревожността и страхът по-често започват да се настаняват трайно в психиката ни.
Зачестилите случаи на панически и тревожни атаки, депресиите, обсесивно-компулсивните разстройства и зависимости от всякакъв вид през 21 век подсказват, че психичното здраве и правилното боравене с емоциите стават все по-важни във времената, в които живеем.
В тази статия ще разгледаме подробно една актуална и важна тема на фона на световните събития и ще потърсим причините и решенията при зачестилите случаи на пристъп на тревожност.
Какво представлява тревожността?
Нека първо дадем определение за това състояние. Тревожността е естествена реакция, в отговор на външни стресови стимули, която цели адаптацията към променящи се обстоятелства и има своето еволюционно значение в живота на Земята.
Тревожността се характеризира с:
- Безпокойство
- Напрегнатост
- Нервност
- Притеснение
- Повишена бдителност
- Трудна концентрация
- Повишено сърцебиене
Ако ни предстои важна среща, интервю за нова работа или изнасяне на реч пред голяма аудитория, е напълно нормално да изпитваме доза притеснение и повече напрежение.
Какво е еволюционното значение на страха?
Страхът е емоция, а емоциите заемат важна част от човешката психика. Това е най-примитивната и първична емоция, благодарение на която сме успели да се самосъхраним.
Еволюционната роля на страха е при непосредствена опасност, застрашаваща физическата ни цялост, да се включи така наречената стрес-реакция „бий се или бягай“ (fight or flight response).
В нашето подсъзнание съществуват емоционално-инстинктивни реакции, които са разработени от колективното ни съзнание в процеса на еволюция, чиято роля е да се включват при определени ситуации.
Инстинктът за самосъхранение е древен и фундаментален, останал още от праисторическия човек, като ни осигурява физическото съществуване на най-базисно ниво.
Когато този инстинкт е активиран, той е преобладаващ над всички други и мобилизира ресурсите на организма за справяне със застрашаващата го ситуация.
При стрес-реакцията „бий се или бягай“ се отключва извънредна медиация на катехоламини (биологично активни вещества – хормони и невромедиатори, главно адреналин, норадреналин и допамин), ускорява се сърдечната честота, повишава се кръвното налягане и се учестява дишането.
Това увеличава физическите възможности на тялото, но тези ресурси са за извънредни ситуации и ако бъдат изчерпвани често, това вече се превръща в проблем.
Понеже его-умът възприема всяко противодействие от външния свят като реална смъртна заплаха, дори и при обикновен спор, така че тревожното разстройство има корен в страха от смъртта на его-компонентната на личността.
Страхът от смъртта всъщност е замаскираният страх на егото от промяна в убежденията, навиците, остарелите поведенчески модели и шаблони в ума, неефективните взаимоотношения, вредните архаични стереотипни нагласи и всички фалшиви представи, които пречат на индивида да вижда света в по-широк контекст.
Пристъп на тревожност – симптоми
Тревожността е естествено състояние, както казахме, благодарение на което излизаме от комфортната си зона, актуализираме се и се променяме, но неговата интензивност варира при различните хора.
По-тежките състояния на тревожност протичат с по-интензивни и негативни емоции, които не се подават на контрол от рационалния ум и това се изразява като пристъп на тревожност.
Щом емоциите надвият разума и когато тревожността се настани трайно в съзнанието, това пречи на нормалния ритъм в живота и се превръща в хроничен проблем.
Симптомите на психично ниво при пристъп на тревожност са:
- Непреодолимо притеснение и безпокойство
- Чувство на загуба на контрол
- Страх от полудяване
- Разиграване на негативни сценарии в мислите и очакване на страшни събития
- Усещане на откъснатост от света
- Ирационален страх от предмети и места
- Страх от социален контакт и социални събития
- Страх от смъртта
Симптомите на физическо ниво при пристъп на тревожност са:
- Изтръпване и мравучкане в крайниците на тялото
- Горещи или ледено студени вълни
- Болка в гърдите и ускорено сърцебиене
- Задушаване и чувство на недостиг на въздух
- Гадене и замаяност
Тревожното разстройство най-често е следствие от силна травма, напр. автомобилна катастрофа, природен катаклизъм, насилие и жестокост в детството или живот в постоянни лишения и бедност.
По този начин съзнанието се свива и фокусира единствено върху механизмите за оцеляване, като постоянно отделя стресови хормони, за да поддържа тялото в свръхстимулирана готовност.
Какво да правим при пристъп на тревожност?
При пристъп на тревожност, преди всичко трябва да се опитате да дишате възможно най-дълбоко и да се успокоите.
Съсредоточете се върху вдишването и издишването, като се опитате да оставите всички мисли на заден план.
Нека те просто си преминават, а вие се концентрирайте върху дишането и настоящия момент. Фокусирайте съзнанието си тук и сега и спрете да мислите за миналото и бъдещето.
Това ще ви помогне да изпитате чувство на разширение в съзнанието си, което ще разсее помътняването и негативните мисли.
Видове тревожни разстройства
- Паническо разстройство – повтарящи се панически пристъпи в неочаквани моменти.
- Фобии – ирационален страх от определени предмети или места.
- Социално тревожно разстройство – екстремен страх от осъждане от другите в социални ситуации.
- Обсесивно-компулсивно разстройство – повтарящи се натрапчиви мисли, които принуждават страдащия да извършва специфични и безсмислени, ритуални действия.
- Хипохондрия – психосоматично разстройство, изразяващо се с патологичен страх от болести.
- Посттравматично стресово разстройство – хронична тревожност след преживени травматични събития.
ПРИЧИНИ ЗА ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО И ПРИСТЪП НА ТРЕВОЖНОСТ
Причините за чести случаи на пристъп на тревожно разстройство могат да бъдат най-различни, но всички те са свързани със страха от смъртта, промяната и неправилното боравене с емоциите.
Чести пристъпи на тревожност могат да бъдат следствие от:
- Преживяване на силно травматично събитие.
- Натрупване на голямо количество стрес дълго време.
- Стрес поради влошено здравословно състояние.
- Депресия или други психични разстройства – тези състояния често са свързани с пристъпи на тревожност.
- Употреба на наркотици – много от наркотичните вещества предизвикват повишена възбудимост, мнителност и параноя.
Въпреки че в много случаи тревожните атаки идват внезапно и без причина, такава винаги съществува и тя е дълбоко в несъзнаваното.
Какво представлява личното несъзнавано?
Идеята за несъзнаваната част от психиката се корени още в античността и се споменава от много мислители и философи през вековете, като Парацелз, който пише за нея в своите трудове. Неговата личност се свързва с обособяването на психологията като самостоятелна наука.
Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, разглежда личното несъзнавано подробно през целия си личен и професионален живот, като благодарение на него открива причината за неврозите. Чрез пробива си в човешката психика, той привлича и младия Карл Юнг, който става негов ученик и колега.
Юнг посвещава целия си живот на дълбочинните пластове в човешката психика, като открива Колективното несъзнавано.
Той въвежда термина лично несъзнавано, за да се разграничи от колективното. Второто се унаследява, общо е и касае цялото човечество, като често се определя като „цялото духовно наследство от еволюцията на човечеството, родено наново в мозъчната структура на всеки индивид“. Личното несъзнавано е индивидуално и се сформира на базата на преживения опит.
В най-общ смисъл, можем да кажем, че личното несъзнавано е мястото, където се архивират абсолютно всички преживявания и събития, които, въпреки че не си спомняме, остават в психиката.
Ако индивидът не е могъл да се справи с определено събитие, било то със силен емоционален интензитет или неприятно съдържание, то бива отхвърляно и изтласкано в тази част на психиката ни, която в някой момент от живота ще започне да се проявява посредством кошмари, ирационални страхове или анормални реакции.
ЮНГ ЗА НЕВРОЗИТЕ И ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА
Според Юнг тревожните разстройства са форма на неврозата и играят ролята на своеобразен сигнал към страдащия, че трябва да извърши незабавна промяна в живота си.
Ние имаме нужда от подбуждащ стимул и често той се проявява под формата на неприятни събития, тъй като в природата ни е вродена склонността да вървим към ретроградно и инфантилно поведение.
Този регрес и нежелание за движение напред, които е нужен на еволюцията, поражда вътрешния конфликт и симптоми на тревожността и неврозата.
Дали ще е екстремна тревожност, всепроникващо безпокойство, фобии, натрапчиво поведение, апатия, депресия и прочие, всички тези, макар и неудобни, симптоми служат за цел да превъзмогнем собствените си страхове и да ни върнат в крак със сезоните на живота.
Ако омаловажим тяхното предупреждение, ще живеем в постоянно състояние на конфликт и все по-ниско ниво на адаптивност, при което се оформя един затворен порочен кръг.
Практиката и наблюденията с пациенти навеждат Юнг към мисълта, че причината за тревожните разстройства винаги е в настоящето. Дори и да бъдат потушени пристъпите на тревожност с медикаментозно лечение, коренът, създаващ проблема, си остава жизнен и заровен в подсъзнанието.
Той не отрича, че може да е започнала в детството, но винаги касае настоящия начин на живот.
Карл Юнг смята, че неврозата е сложна комбинация от гени, влиянието на средата, културната обусловеност и еволюционната ни история.
Без значение какви са причините, на въпроса „Как да се справим с тревожността?“ Юнг дава еднозначен отговор и той е да се фокусираме върху сегашния момент, да изградим нова визия за живота си и гледаме напред, а не в миналото.
Ще завършим с един цитат за неврозите на тази така значима за разбирането на човешката психика и една от най-обсъжданите фигури на 20 век.
„Неврозата наистина е опит за самолечение, това е опит на саморегулиращата се психична система да възстанови баланса. По никакъв начин не се различава от сънищата, само че е доста по-силно и драстично.“
Какво представлява тревожното разстройство?
Това е форма на невроза, която се характеризира с чести пристъпи на тревожност, екстремен страх и всепроникващо безпокойство.
Какви са симптомите при пристъп на тревожност?
Симптомите при пристъп на тревожност са чувство на загуба на контрол, усещане на откъснатост от света, непреодолимо притеснение и безпокойство, болка в гърдите и ускорено сърцебиене, задушаване и чувство на недостиг на въздух, изтръпване и мравучкане в крайниците на тялото, гадене и замаяност.
Какво да правим при пристъп на тревожност?
Дишайте дълбоко, концентрирайте се върху вдишването и издишването и настоящия момент.
Лечимо ли е това състояние?
Тревожните разстройства са често срещани психични разстройства и засягат над 30% от хората в даден момент от живота. Те са лечими състояния и в психотерапията има много разработени методи за помощ.
Източник: www.forlife.bg
