Мизофония - ужасните емоции, които ви обземат, когато някой мляска насреща ви

Няма нищо по-страшно и гадно от това да чуете някой да яде ябълка, морков или сандвич с дори умерено дъвчене. Звукът, който се издава при премлясването, ви побърква и не можете да спрете да мислите за това.

Не сте сами в това състояние. Има много хора, които също се отвратени от дъвченето, подсмърчането, сърбането, и всеки един звук, който се възпроизвежда в устната кухина и не само… Но дали това е истински проблем или просто общ слухов дискомфорт? Защото на никого не му е приятно някой да му мляска насреща.

Какво означава всъщност мизофонията, това е "дразнение от звука" и доста рядко се диагностицира. Според Академичния медицински център (АМЦ) в Амстердам, страдащите от мизофония, изпитват чувство на отвращение, гняв или чувство на неудовлетвореност, предизвикано от някои звуци.

AMЦ описва дразнещите звуци като типично невинни: дъвчене или тежко дишане например.

Но ако се разтърсите в Google, ще попаднете на безброй форуми, изпълнени с преживявания и съвети, написани от хора, които страдат ежедневно от "жестоките звуци", произвеждани от техните ближни.

Показността на този проблем в интернет контрастира рязко с липсата на научен консенсус за това дали мизофонията е действително психологическо разстройство, а не просто споделено раздразнение. През 2013 г. изследователите на AMC публикуваха случай за диагностициране на мизофонията, но те не са признати от официалните международни регистри на психичните заболявания.

По света има само шепа институции и специалисти, които приемат сериозно мизофонията, такъв е Ариан Шрьодер, психиатър в АМЦ, който понастоящем прави проучвания за причината, последиците и възможните начини за лечение на мизофонията. 

Работата му е в сътрудничество с професор Дамяан Денис, първият човек, който описва болестта в психиатричната литература. Техният екип също публикува въпросник за улесняване на диагнозата.

"Работили сме в продължение на четири години, а всяка седмица двама или трима души търсят помощ", споделя Шьодер. Това са главно хора, които са били подтиквани да намерят помощ заради сериозността на състоянието.

AMЦ в Амстердам понастоящем е единственото място в Холандия и Европа, където се предлага лечение, и еднo от малкото места по света, които признават мизофонията като медицинско състояние.

Почти всеки един от нас споделя отвращението си от подобни звуци, които хората издават, но както казва Шрьодер, "за пациентите, които идват тук, симптомите са толкова тежки, че те очевидно страдат. Не могат да ядат заедно с други, да спят в една стая или дори да отидат на работа. Мизофонията има толкова много въздействия върху тях, че започват да избягват обществени места, а това още повече влошава състоянието.

Повечето хора, пристигащи в AMЦ, са благодарни за това, че там състоянието им е признато с цялото му тежест.

Обикновено то се отключва около 13 или 14 година, когато се появяват повечето психиатрични разстройства. Появява се в семейства, които вероятно имат генетична обремененост.

"Лечението се състои от групова терапия, основана на различни техники, използвани от когнитивните поведенчески терапевти", обяснява той. По време на груповите сесии, които се провеждат всяка седмица, пациентите се учат как да прекъсват предизвикването на толкова силни отрицателни емоции от звуците.

Това е дълъг процес, хората трябва да работят с месеци", уточнява Шрьодер. И това е необходимо, защото мозъкът основно се препрограмира. Поведението, което се засилва през годините, трябва да бъде напълно прекъснато.

Учените до голяма степен се опитвали да категоризират мизофонията, като я сравняват с други известни психиатрични разстройства.

Известният американски невролог Вилайнур Рамачандран сравнява мизофонията със синестезията в доклад от 2013 г. Но според Шрьодер това сравнение едва ли е точно или поне не е пряко свързано. Мизофонията е емоция, предизвикана от специфични звуци, а не от усещането за слух като цяло. Неговият екип изследва мизофонията като част от спектъра на обсесивно-компулсивни разстройства.

Използват се медицинските изследвания с ЯМР, за да се определи къде се проявяват различия в мозъка при хора с мизофония. Също така се подготвят експерименти, които показват, че страдащите от мизофония повишават пулса и електропроводимостта на кожата.

По-голямата част от хората, които развиват мизофония, имат ригиден и компулсивен характер. Точно както всяко друго разстройство, мизофонията съществува в скала, варираща от лека до тежка.

"Това също е свързано с чувство за контрол", каза Шрьодер. "Когато чувате някой да дъвче шумно, помолете учтиво да спре да го прави по този начин."

Просто кажете на хората, които издават дразнещи ви звуци, че това не е просто каприз и високомерие, а съвсем сериозно раздразнение, което ви кара да се чувствате зле в тяхната компания.

Също така опитайте се и вие да проявете толерантност, хората все пак издават разни звуци и в дадени ситуации, ще трябва да се съобразите. Но винаги можете да споделите за състоянието си и затова какво предизвиква то, да речем когато някой барабани с пръсти или мляска сочна круша.

Справете се с ваши техники, ползвайте тапи, слушайте хубава музика или пък звуци от природата, медитирайте, спортувайте, това със сигурност ще ви помогне. Не позволявайте това състояние да ви превърне в асоциален тип, затворен между четири стени, без шум, но и напълно сам.

 

Източник: seen.bg

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.