Какво е личност и има ли граница на нормалното

Медицинските знания в днешно време са толкова богати, че тясната специализация на лекарите е станала неизбежна, с цел възможно най-добро откриване и лечение на проблемите на отделните органи и системи на пациента. Независимо от това, човекът е едно цяло и за пълното разбиране на някое отклонение от здравето му е необходим и един общ поглед. Част от човека е и неговата личност. 

 

Какво е личност?

Личност или персона произлиза от латинското per sonae, което в превод означава „това, през което идва звука“ – тук се разбира маската в древния театър – тази, която е придавала същността на персонажа.

Дори и това да е абстрактно понятие, не може да се пипне и види, за него е изведена дефиниция, която гласи: „Названието личност се отнася до крайни качества на индивида, които се проявяват в поведението му при различни обстоятелства“. Личността е комплекс от психологични характеристки, голяма част несъзнавани, които почти не се променят в хода на живота и се проявяват почти автоматично в повечето житейски ситуации."

Всеки човек изгражда свой личностов стил, който представлява отличителен и индивидуален модел на възприемане, чувстване, справяне и държание. Това създава в известен смисъл предвидимост на реагирането към различните ситуации, включително и тази на боледуване и до колко човекът е раним към стрес.

 

Основни компоненти на личността са нейните характер и темперамент

  • Характер – това е обичайната фасада на човека и начините му на общуване с околните. Той зависи в по-голяма степен от възпитанието и психологичните фактори. Изведени са три основни измерения на характера.

Целенасочеността определя отговорността, упорството и реалистичността на човека. Кооперативност е склонността му към толерантност, съчувствие и подкрепа, а транцендентност е свойството на човека да бъде самокритичен и да проявява смиреност и идеализъм.

  • Темперамент – това са вътрешните тенденции на реагиране, които се разпростират и извън контекста на общуване. Той е повече биологично обусловен и неговите измерения се асоциират с различни невромедиатори. Те са:

Допаминът обслужва експлоративността – любопитство, импулсивност, секс; норадреналинът – зависимостта – привързаност; серотинин – отбягване – срамежливост и несигурност; глутамат – постояноството, израз на което са енергичността и консерватизмът.

 

Как се изгражда личността?

Актуална е теорията за психосоциално развитие на Ерик Ериксън. Той разделя житейския път на човека на 8 фази, през всяка от които личността изгражда различни свойства и добродетели. Нормалното преминаване през една фаза е необходимо условие за усвояване на качествата от следващата. В името на всеки стадий ще се вложи възможно най-позитивният или най-негативният резултат, който може да се очаква от него:

 

1. До 1,5 годишна възраст – доверие срещу недоверие  - зависи от отношенията между детето и този, който полага грижи за него.

2. 1,5 до 3 години – автономност срещу срам и съмнение – според автора акцентът пада върху научаване за използване на тоалетна и контролиране на телесните функции. У личността се полагат основите на волята.

3. 3 до 5 години – инициативност срещу вина – детето започва да изследва самостоятелно света и да се впуска в приключения.

4. 6 до 11 години – сръчност срещу малоценност – в повечето общества това е училищна възраст. Тук детето се поставя пред изпълнение на задачи, приемани от учители и общество (а не само от семейството) като значими. 

5. 11 до 21 години – идентичност срещу размиване на личността – това е възрастта, в която човек си дава сметка за натрупания опит и се опитва да изгради идентичност, мнение, предпочитания и ангажираност.

6. 21 - 40 години – интимност срещу изолация – силното чувство за идентичност позволява на човека да се разкрие и обедини с друга личност. Това е времето на осмисляне на любовта.

7. 40 - 65 години – съзидателност срещу стагнация – тук човекът избира дали неговите знания и опит ще бъдат използвани за отглеждане на деца или изобщо някакъв принос към обществото или напротив – ще се отдаде изцяло на личните си интереси и потребности.

8. Над 65 години – интегритет срещу отчаяние – възрастта, в която възникват мъдростта и приемането.

 

Какво е нормалност?

Категоричен отговор няма. Много от опитите за формулирането й са били по пътя на изключване от патологията. Все пак са изведени известен брой качества на номалната личност:

Тя е тази, която преминава благополучно през описаните горе стадии на развитие, има годност за самоирония и притежава трансцедентност (самокритичност, смиреност и идеализъм). Тя е годна да инвестира чувства и усилия в идеи извън материалните съображения, умее да обича и работи и има субективен усет за доволство и годност за себе-реализация.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

 

Източник: http://puls.bg

Автор: Александра Игтанова

Снимка: iStockphoto

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.