Повечето хора се чувстват смазани от постоянната обратна връзка, която получават. По средата на среща, докато минавате по коридора или по време на оценка на представянето, все някой ви „сразява“ с информация, която да ви разтърси психически.
Проведено е онлайн изследване върху 445 души, които са запитани за най-тежката критика или обратна връзка, отправяна им някога.
Част от критиката е просто унищожителна („Помисли за напускане – на мен са ми нужни бойци, не мекушави хора“ или „Искаш винаги да си прав. Манипулативен си. Не те е грижа за останалите.“). Други коментари са не толкова груби, но все така директни: „Когато се изнервиш, караш останалите да се чувстват не достатъчно уважавани и ценени“ и „Трябва да поработиш върху съдържанието на имейлите си, като изброяваш само факти и не ги правиш така „напудрени“ и прочувствени“.
Някои от участниците в изследването все още помнят груба критика, която им е отправяна десетилетия по-рано. Един от тях е бил наречен „идиот“, заради начина, по който е отговорил на един имейл. А оттогава са минали наистина много години.
Предположенията на учените, че хората, получили по-ожесточена критика, се чувстват много по-обидени и унизени от тези, които са критикувани предпазливо, се оказват погрешни. И едните, и другите се чувстват еднакво потиснати и притеснени.
Изненадващо е, че много малко от тях са станали агресивни в отговор на подобен тип критика, без значение колко жестока е тя. Всъщност, почти 90% от хората описват непосредствения си емоционален отклик с думи като „занемях“, „смаях се“, „бях шокиран“, а 40% се чувстват засрамени и използват думи като „объркване“, „безполезност“, „обида“, „тъга“, „съмнения в себе си“. Едва 15% насочват чувствата си към критикуващия и реагират с гняв, обвинения в предателство или агресия.
Защо безобидните наблюдения над работата ни причиняват също толкова болка, колкото и унищожителната критика? Отговорът е следният: всички се стремим към одобрение и се страхуваме от истината. Критичната обратна връзка травмира, защото е заплаха за две от най-основните психологични нужди на човека: безопасност (включва физическа, социална и материална сигурност) и стойност (усещане за самоуважение, самозачитане и самоувереност).
Безопасност
Има случаи, когато обратната връзка, която получаваме, заплашва финансовата ни сигурност (“Ще те уволня.“), личните ни отношения („Ще си тръгна от теб.“) или дори физическото ни здраве („Ще те ударя.“). Тогава е съвсем нормално да се страхуваме. Изследването върху 445-те участници обаче разкрива, че са много малко случаите на непосредствена заплаха. Обикновено нашата отбранителна, войнствена или негодуваща реакция спрямо критиката ни поставя в риск, а не самата заплаха.
Мнозина от участниците в проучването признават, че обратната връзка ги наранява повече, когато този, който я отправя, има злонамерени мотиви. Когато става въпрос за истината, мотивът няма отношение. В действителност повечето от нас мечтаят да получат одобрението на силните. Тайната ни надежда е, че тяхната одобрителна реакция би потушила досадното и постоянно чувство на неадекватност. Уви!
Джоузеф Грени (Joseph Grenny) е консултант по бизнес социология и се фокусира върху провеждането на изследвания, имащи за цел да помогнат на лидерите и организациите да постигнат по-добри резултати. Той обръща специално внимание на човешкото поведение, особено в работна среда. Грени споделя, че е прекарал по-голямата част от живота си, вярвайки, че за да се подобри реакцията на хората спрямо обратната връзка, е нужно да се подобри самото послание и начина, по който се предава то. Сега той признава, че не е бил прав. Вместо да се съсредоточаваме върху посланието, ние трябва да се научим да откриваме истината дори и в негативната обратна връзка.
Грени споделя част от личния си опит: „Станах пряк свидетел как хората успяват да го направят като поемат отговорност за собствената си безопасност и съхраняването на стойността си. През последните три години работех с една неправителствена организация в Юта. Приблизително 100 възрастни мъже и жени с дълги криминални досиета, проблеми с пристрастяване или бездомни са подслонени от въпросната организация и цялата общност се гради на постоянна обратна връзка. Основното им вярване е, че непреклонната истина е най-добрия път към растеж и щастие.
Два пъти седмично хора от тази организация участват в процес, наречен „Игри“. Той продължава 2 часа и представлява една непрестанна обратна връзка. Става много шумно. Използваните думи понякога са груби и цветисти. Един-единствен човек може да привлече вниманието на всички останали в продължение на 20-25 минути. Останалите трябва да представят доказателства, че човекът е нечестен, манипулативен, мързелив, егоистичен или пък зъл. Поставя се съвсем лек акцент върху дипломатичността при изпращане на посланието.
Някои от участниците реагират на играта отбранително. Те се отдръпват, отричат или избухват в отговор на думите, които не искат да чуят. Но мнозинството не го правят. Бързо научават, че те самите са основното средство за собствената си безопасност. Те осъзнават, че най-добрият начин да повишат ефективността си е като потърсят истината в отправената критика. Обратната връзка може да бъде вярна, погрешна, но най-често е смесица от двете. Ако истината ще нарани човека, това най-вероятно означава, че щетите от незнанието й биха били по-големи от тези при научаването й. Ето защо винаги е полезно за нас да получаваме обратна връзка.
Това, което научих от хората в неправителствената организация е, че трябва да подсилваме устойчивостта си, изправени пред отправената към нас критика.
4 стъпки за приемане на негативната обратна връзка:
Съберете се
Поемете бавно и дълбоко въздух. Така ще си спомните, че сте в безопасност. Ще сте наясно, че няма нужда да сте нащрек, за да опазите физическото си здраве. Анализирайте чувствата си. Какво изпитвате – обида, страх, объркване, срам? Колкото по-свързани сте със собствените си чувства, толкова по-малко податливи ще сте на вторични емоции като гняв, защита, преувеличен страх. Някои хора успяват да се овладеят, повтаряйки си успокояващи мисли като например: „Това не може да ме нарани. В безопасност съм.“ или „Ако съм допуснал грешка, не означава, че самият аз съм грешка.“
Разберете
Бъдете любопитни и помолете за повече примери. След това просто слушайте. Дистанцирайте се от чутото, сякаш е казано за трети човек, а не за вас. Това ще ви помогне да избегнете момента с анализирането на изречените думи. Дръжте се като репортер, който се опитва да разнищи дадена история.
Възстановете се
Най-добре е в този момент да напуснете дискусията. Обяснете, че имате нужда от малко време, за да помислите и че ще отговорите, когато имате възможност. Позволете си да изпитате чувства и да се възстановите от преживяването, преди да направите анализ на отправената критика. Изразът, който може да ви помогне е следният: „Ще помисля върху това“. Така нито отричате, нито се съгласявате. Думите ви са искрено обещание. Можете да сложите край на разгорещен разговор като кажете: „За мен е важно да осмисля чутото по правилния начин. Нужно ми е време. Ще дойда пак, когато осъзная думите ти.“
Анализирайте обратната връзка
Помислете върху това, което ви е казано. Потърсете истината. Обикновено 90% от думите не носят нищо, но останалите 10% са много важни. Те са същината, важната истина. След това, ако е удобно, се върнете при човека, който е отправил критиката, и му споделете какво сте чули, разбрали и какво възнамерявате да направите. Понякога това означава да споделите вашата гледна точка. Ако решите да го направите, без да имате нужда от одобрението на човека отсреща, няма да е необходимо да заемате отбранителна позиция.
Оказва се, че смазващото чувство, което изпитваме, е симптом за доста по-сериозен проблем. Тези от нас, които го признаят и наистина опитат да разберат какъв е проблемът, ще извлекат максимална полза от момента на емоционална травма.
Източник: psychology.framar.bg
