В тази статия порасналите деца ще намерят себе си и разковничето на своите проблеми. Под пораснали деца се разбира хората в ранна младост и вече в напреднала възраст, които поради неразрешени личностни проблеми по един или друг начин, съзнателно или несъзнавано са затворени в своето детство. Това диктува не само тяхното поведение, но и усещанията, реакциите, преценката за заобикалящия ги свят, креативността им, различните аспекти от живота им, комуникацията и взаимоотношенията им с околните, чувството за пълноценност, увереност, удовлетвореност, сигурност, състоянието на тревожност. Ще запозная тези хора със смисъла на термините инфантилизъм и емоция от психологична гледна точка и на практика как се проявяват те при реални случаи на хора с инфантилно поведение в ранна младост или напреднала възраст.
Инфантилизъм
Въведен от Лазеки през 1864г като термин за обозначаване на поведения на възрастните, които имитират бебе. Понятието се отнася до поведения, физически статус или емоционални състояния, които проявяват поведенчески характеристики на младенчеството ( детството ). Вилхелм Щекел използва термина за обозначаване на “състояния, които имат психичен произход, принадлежат предимно на сексуалната сфера и представляват ефекти на фиксация върху регресията до бебешки нива на емоционалното развитие”. Поведението е проява на безсъзнателно връщане( или желание за връщане ) към предишни нива на функциониране, целящо редуциране на тревожността и несигурността. Такива поведения обикновенно имат чувствени тонове, поради наличието на извличане на удоволствие от редуцирането на неприятното чувство, сходно на това при бебетата. Инфантилизмът симптоматичен за безсъзнателното желание да се върнеш към успокоението и сигурността на майчината фигура, такава( със същата сила ) каквато си я виждал в детството. От психоаналитична гледна точка това се придружава от центрирани върху Аз-а асоциации затова, че си център на вниманието и удоволствието.
Емоции
Емоциите са силно психично състояние, обикновено включващо възбуда и много енергия, което пораждат чувства и страсти. Това състояние има валентност или в посока емоциите са положителни или отрицателни.Така например изненадата, еуфорията, гневът или страхът са силни енергични, емоционални чувства. “По време на изследванията свързани с емоциите известно внимание е било фокусирано върху дименсиите на емоциите. Имастотици различни емоционални състояния, много от които са финни нюанси на други емоции.” – Енциклопедия по психология, Наука и изкуство, 1998г.
Инфантилизма влияе на емоциите на хората като запазва или повече усилва силата им от периода на детинство. Нека разгледаме коя е положителната и коя е отрицателната страна на тези прекомерно изявени емоции и поставяйки сена мястото на хората с изявен инфантилизъм да разберем как се чувстват те и какво е тяхното отношение към съпровождащите ги емоции. От къде идва трайността на това състояние, от какво се е породило то ( често срещани причини ) и как влияе това трайно състояние върху различните аспекти на живота на хората.
Емоциите при всеки един човек имат своите добри и лоши страни. Емоциите са неизменна част от живота ни и ни правят живи същества. Благодарение на тях чувстваме, усещаме че сме живи и че живеем. Да помислим само какво би било ако не изпитвахме любов, привързаност, желание за отдаденост, симпатия, радост, еуфория, удовлетвореност, и колко скучен би бил света дори и без негативизмите като ярост, страх, тъга. Тогава нямаше да има смисъл изразът наименоваващ ни “човешки същества”. Щяхме да сме движещи се и мислещи организми без усещане за живот. Щяхме да бъдем подобие на машините, създадени от безжизнен материал и управляващи действията си механично. Живи роботи населяващи планетата Земя. Колко ужасно звучи нали? Но да това е следствието от липсата на емоции, чувства, усещания.
Разбира се всичко прекомерно не е хубаво, удовлетворително, полезно и подпомагащо личностното развитие. Трябва да успяваме да намираме границата на умереното и необходимото за да не изпаднем в състояние на инфантилизъм.
При случаите на инфанмтилизъм се показва лошата страна на емоциите. В този случай те не са в своята добра и полезна граница, а са я надхвърлили и са окупирали по-голямата част от личността на човека, като са го превърнали в изцяло емоционално същество, загубило реална преценка за себе си, хората, света. Едно вечно дете неспособно да оцелее само в големия свят. Това е една от основните причини човек да загуби своята същност, личност, чувство за реалност и съзнавано или несъзнавано да заживее във собствен (розов) свят със собствени образи, дълечни от реалните. Отшелник сред хора, виждащ нашия свят с различни очи, живеещ друг живот в живота.
Ще се запитаме как и от къде се получава това състояние и защо остава трайно. Отговора на този въпрос не е само един, защото това не е болест, грип, настинка за която да се знае с точност какво я е причинило или какво лекарство да си купим от аптеката което да ни излекува за една седмица. Това е психично състояние оформяно с години, което в по-голям процент от случаите е несъзнавано. Човека с инфантилизъм и инфантилно поведение не осъзнава, че е различен и че си вреди. Поради невъзможността да се даде реална преценка за света, този човек не осъзнава че този свят в който той живее не е реалния. Главните причини за появата на инфантилизъм пораждат своите основи в детството. Те могат да бъдат: Жестока травма породила несъзнаваното желание на детето да се затвори в по-добър за него свят; прекомерната любов и закрила на родителите ( гледано под похлупак ) и отдалечаването на детето от реалния свят с цел предпазване и защита;страхът за посрещане на живота такъв какъвто е; отказа на детето да излезе от безгрижните, изпълнени с любов, нежност, закрила, удоволствие невинни детски дни.
Наличието на това състояние при вече порасналите деца усложнява живота и личностното им развитие главно в професионален план, личен план и социален план.
Поради последователното развитие на човека през различните възрастови периоди се очаква и изисква детето да е пораснало не само физически, а и психически преди да има успешни, перспективни лични взаимоотношения (създаване на семейство, отглеждане и възпитание на деца ) със противоположния пол. Ако налице имаме инфантилизъм то в повечето случаи едната страна на връзката се обвързва с отглеждането и възпитанието на едно дете в повече. Това поражда много конфликти във взаимоотношенията на двете страни.
Ако погледнем в очите на инфантилния партньор, там ще открием много болка и страх. Те са породени от неразбирането на това което става и поведението на близкия му човек. В много голяма степен той възприема своя партньор като свой родител и главното качество което търси в него е сигурност и закрила. Поради наличието на много страхове и главен от които е страха да не остане само, това пораснало дете е изключително податливо на манипулация. Това е породено от желанието му да задържи човека до себе си. Инфантилният е свръх чувствителен, емоционален, наивен, открит. Последствията от тези качества му носят постоянно неудоволствие. Поради това се забелязва честа смяна на настроенията, като моментите на фрустрация са в много по-висока степен ( по-силни ) от на не инфантилния човек. По- често се наблюдават периоди на депресивно състояние, като може да се каже че инфантилния човек е предразположен и към депресия. Изпитва постоянна потребност от внимание, глезене, нежност, любов. Когато не я получи, изпитва силен гняв и тъга, затваря се в себе си, чувства се отхвърлен и състоянието му е продължително и тежко.
В професионален план инфантилният човек не е толкова креативен и работоспособен за да изпълни капацитета и потенциала си. Той не е достатъчно сериозен и реален в преценката си за сериозната част от живота и това го прави непредпочитан от порасналите хора.Трудно бива приет от работен колектив и трудно печели доверие. Пречупва всичко през детската си призма. Неувереността и страха му пречат да взима самостоятелни решения и да отстоява своята позиция.
В социален план взаимоотношенията му с децата са по-успешни от тези с хората на неговата възраст и интеграцията в неговите среди. Изпитва трудности при комуникацията с възрастните, защото начина на мислене не му е познат и не се чувства удобно в такава обстановка. Така се поражда едно постоянно чувство за отхвърленост и самота.
Вечното дете е явление при голям процент от хората, с които се срещаме и които ни заобикалят. Това ни дава повод да се замислим над нас самите, над детето в нас, до каква степен то прави живота ни лек и до каква степен то ни пречи. Как ще възпитаме и подготвим за живота нашите деца и дали ще им помогнем да пораснат.
автор: Ирина Цветанова
източник: nauka.bg
