ДОБРОТАТА Е ЕДИНСТВЕНАТА ВАКСИНА, КОЯТО ИМАМЕ…

ЗДРАВЕЙ, КАК СЕ ЧУВСТВАШ? Не питам дали имаш температура или кашлица ...

КАК се чувстваш в себе си? Как се справяш ЕМОЦИОНАЛНО?

Питам, защото това, което се случва вътре в теб сега, по време на коронавирусната криза и това, което ЩЕ се случи с теб или детето ти след като премине, много зависи от твоите емоционални отговори.

Основните човешки инстинкти са насочени към оцеляване, възпроизвеждане и наслада.  Светът “спря” да бъде такъв какъвто го познаваме и инстинкта за оцеляване в борба за съществуване, ни учи да сме по-отговорни за здравето си и всички започнахме да пием витамини за да подсилим имунната си система. Но това достатъчно ли е за да оцелеем?

Заливат ни COVID новини денонощно и всички знаем, че важното сега е хората да спазват две неща: стриктно миене на ръцете и изолация. Първото е лесно, учим го още като деца. Второто обаче не е лесно, защото сме социални същества и изолирането, увеличава психическата нестабилност и чувството за несигурност. Реалността е, че не сме готови на тази промяна и я отричаме, защото не искаме да изпитваме страх

В изследване за реакциите на хората към бедствия са описани пет етапа, които са:

  1. Самосъхранение: страх и безпокойство;
  2. Групово запазване: когато започват промени в социалното поведение;
  3. Определяне на вината: психологическите последици, когато осъзнаваме, че трябва да променим нормалните си дейности;
  4. Търсене на справедливост: искаме да видим какво и кой е причинил бедствието;
  5. Пренормализиране: приспособяване към последиците от кризата.

Както при етапите на скръбта, тези процеси не са линейни, но в момента ние сме на втори етап и е важно да “узаконим” страха, за да направим необходимите промени.

 

ТУК НА ПОМОЩ ИДВА ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ 

Да осъзнаем собствените си емоции, да видим и разберем емоциите на близките си.

Да назовем тези емоции и да признаем, че се страхуваме, че сме тревожни, че сме уплашени или гневни.

ДА ПРИЗНАЕМ, това е една от стъпките, които ще ни помогнат да преминем през емоционалната буря в мозъка ни.

Да споделим това, което изпитваме.

Да чуем истински другия какво има да ни каже.

Да се прегърнем с добро отношение...

Забавни видеа с тоалетна хартия се въртят в интернет пространството и е разбираемо, тъй като позволява на хората да усетят, че реагират на криза и могат да си представят време, когато кризата приключва. Никак не е облекчаващо някой да ни казва: запазете спокойствие, бъдете позитивни и продължете. Не можем да пренебрегнем фактите, че преживяваме стрес, губят се човешки животи, не знаем колко време ще продължи и какви ще бъдат последствията за всеки от нас и близките ни. В най-добрия сценарий, физически ще оцелеем, но психически ще е посттравматичното стресово разстройство.

Съвременният човек е свикнал да крие емоциите си зад “маски” и не говори за чувствата си, не харесва да бъде “уязвим”, защото е важно “какво ще си помислят хората” и чуждото мнение е на пиедестал в нашето общество. Някак ни липсва самочувствие и добра вътрешна оценка за да “бъдем себе си” и да оставим настрана чуждото одобрение. Нека си позволим да имаме собствени индивидуални реакции и тревоги, защото така се адаптираме към новото “нормално”. Не знам повече от теб и нямам представа как би изглеждало това ново време. Да живеем с несигурност е трудно за всеки, но така или иначе несигурността е ЕМОЦИОНАЛНАТА ПАНДЕМИЯ от дълги години.

 

НЯМА ВРЪЩАНЕ КЪМ ПРЕДВИРУСНОТО ВРЕМЕ

Дойде време за осъзнаване. Приоритетите ще трябва да бъдат пренаредени. Сега е важно да създадем общност от разстояние: един нов начин “ДА БЪДА”! Да осъзнаем кои сме всъщност, когато свалим маските, да напишем ценностите си на лист хартия, да помислим какъв смисъл влагаме в тях и живеем ли ги наистина или само си приказваме ей така, за да ни даде някой добра оценка или понеже ни е по-лесно.

Ценностите бяха сбъркани и консуматорството беше приоритет на много хора. Колко много “семейства” има без да функционират като семейство! Домовете им са пълни с вещи, но са празни от разбирателство и обич… Родителите имат най-фундаменталната грижа да осигурят храна на децата си. А замисляте ли се, каква ЕМОЦИОНАЛНА ХРАНА давате на своите деца? Когато се скарате на детето и го пратите в стаята му да стои наказано или да си играе? Всички вещи, които са му купени, могат ли да прегърнат детето, да си поговорят с него и да го утешат в момент на тъга? Детето има нужда от обяснение и да разбира ситуацията, а не да се изисква от него само да изпълнява и по този начин реално показваме, че не се интересуваме от неговите чувства и няма смисъл да разбира и мисли, защото от него се иска да слуша и изпълнява… 

Повечето родители и партньори, умеят да утешават и да казват добра дума, когато причината е извън тях самите. Ти сред тях ли си? Когато ТИ си в спор с партньора или детето си, КАК СЕ СПРАВЯШ тогава? Умееш ли в силен емоционален момент да бъдеш любящ? Да помислиш за емоциите и чувствата на другия? Или отново реагираш с инстинкт за оцеляване? Замислял ли си се от какво всъщност се защитаваш и нужно ли е да оцеляваш в семейната среда?

 

ВРЕМЕТО В ОГРАНИЧЕНИЕ И СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ Е ВРЕМЕ ЗА ИЗБОР

Да бъда или да не бъда? Какъв човек искам да съм? Какво мога да подобря и променя в себе си за да бъдат близките ми защитени вкъщи от собствените ми емоционални реакции, които понякога тровят и оставят белези в психиката на човек за цял живот!

ПОТЪРСИ “вируса” НА ДОБРОТАТА в себе си! Всъщност, замислял ли си се дали си ДОБЪР ЧОВЕК? Помисли си, кое те прави добър човек. Грижите за битовизмите или ЧОВЕШКОТО ОТНОШЕНИЕ? Добре ли се държиш с близките си хора или си добър предимно към тези извън дома?

Умееш ли да изразяваш ЧУВСТВАТА СИ без агресия и нападки, без да отхвърляш и манипулираш? Умеееш ли да СЛУШАШ? Въобще интересува ли те КАК СЕ ЧУВСТВА ДРУГИЯ и КАКВИ ЕМОЦИИ ПРИЧИНЯВАШ С ОТНОШЕНИЕТО СИ?

Емоциите, които изпитваме и преживяваме са тези, които оздравяват или разболяват…

Изборът е твой! Дали ще осъзнаеш ценностите си, дали ще ги промениш, дали ще вникнеш по-дълбоко в себе си, дали ще намериш сили да се освободиш от токсичните отношения, дали ще осъзнаеш къде са границите на твоите ценности и как ги отстояваш, рещаваш ти и само ти!

Да мием ръцете не е достатъчно, сега е време да преподредим себе си и да “измием” всичко негативно, което ни заразява и трови в душата. За този процес дезинфектанти няма! Единственият начин е ОСЪЗНАВАНЕ! Процес, който изисква МИСЛЕНЕ, а много хора са спрели да мислят… за себе си, или за другите. Спри да робуваш на материалното и НЕ бъди консуматор на човешки емоции и енергии.

Устойчивостта на онези, които отказват да променят мисленето и поведението си е абсолютно безсмислена. Вирусът не се интересува от твоята философия и възгледите ти за глобализацията. Няма значение дали се доверяваш на правителството или не.

 

ДА СПРЕМ С КОНСУМАТОРСТВОТО И ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ

Време е за промяна! Да се научим да общуваме помежду си и да се интересуваме от чувствата на хората около нас. Да не се дразним на децата си и да не ги тероризираме от позицията на по-силния. Ще споделя реален случай на който станах свидетел от балкона си преди няколко дни:

Вървят по тротоара майка и момиченце на около 4-5г. Майката вървеше 2 метра пред малкото дете и през гръб й крещеше следното: “Никога повече няма да те взимам с мен, ти ми проваляш празника, ти не слушаш като ти казвам какво да правиш”, а детето плачейки и с отчаяние казваше: “Моля те мамо, обещавам ще слушам, няма да правя повече така.” И това продължи няколко минути. Обърнах поглед настрани, защото ми беше тежко да гледам случващото се и в следващия момент чух силен писък на дете. Погледах натам и видях същото малко момиченце на ръба на тротоара с протегната ръка към майката, която беше пресякала улицата и умишлено беше оставила детето си от другата страна, само на тротоара… Какво показваше тази майка на детето си? Напомня му, че то е зависимо от нея? Гаранция същата тази майка е казвала на детето си, то да не пресича самичко улицата, но така също този източник на закрила и любов, какъвто би трябвало да бъде МАЙКАТА, остави детето си от другата страната на улицата… Да, детето беше добре облечено и във видимо добро физическо състояние, но емоционалната травма от преживяното в онзи момент ще остави отпечатък в малката детска глава. А детето би простило всичко само и само за да не бъде изоставено и за да получи любовта от тези, от които зависи. Детето всъщност иска да оцелее. Инстинкта, който последните няколко дни силно се активира във всеки от нас.

 

КОЕ Е ПО-ВАЖНО ЗА ЗДРАВЕТО? ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ ЗА БЛИЗКИТЕ СИ ИЛИ НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ ДЪРЖИШ  С ТЯХ?

Сигурна съм, че всеки, който е стигнал в четенето на тази статия дотук, би се възмутил от подобна постъпка. Но питам аз, макар и да не сте оставяли децата си сами на улицата, колко от вас са наказвали децата си с мълчание, с крещене, с щипене, със скубане, с шамари, и тн. Колко родители осъзнават, че липсата на емоционална близост с децата, липсата на разбиране на чувствата на детето и лишаването им от любов е причина, същото това дете като порасне да има проблеми в личния си живот и не само? А емоционалните и психичните проблеми водят до физически здравословни проблеми…

Колко родители познавате от обкръжението си, които полагат физически грижи за детето, да е облечено, нахранено, да е здраво – тоест без физическо заболяване, и в същото време не се замислят, че сами тровят децата си с агресивно и токсично поведение? Колко от вашите семейни приятели живеят в разбирателство и в къщите им не се крещи? Колко познавате между, които има грижа към чувствата на другия и уважение към личността на партньора? Колко познавате, които са добър пример за децата си? Излишно е да продължавам с въпросите. Отгворът е в нас самите! Да се замислим на първо място, аз, ти, самите ние – какво правим и как се държим с близките си. Всичко започва от нас. И е време да престанем да гледаме другите хора, да спрем с етикетите и оценките, и да погледнем вътре в себе си.

Всеки има различен старт в живота и при едни първите 7 са по-различни от на други. Хората сме различни по съвест, възпитание, ценности, характер, отговорност, навици и тн. Но има нещо, което е важно всички да имаме и да възпитаваме в себе си, в децата си, в другите, и това е ДОБРОТАТА. Ти или си добър човек или не си! Средно положение няма. Не можеш да си малко или много добър, или от време на време да си добър. Или да се залъгваме, че понеже някой полага физически грижи за семейството си, това го определя като добър човек, а в същото време отношението да е грубо и емоционално студено.

И какво се получава? Изпитваме страх за здравето и живота на близките си, изкупихме витамините от аптеките, заредихме се с храна, изпитваме тревога как ще оцелеем с финансови задължения или без работа, и през същото това време наблюдавам родители, които крещят на децата си докато учат заедно, или партьори които не си говорят и се чудят как да оцелеят докато са затворени заедно, а какво остава за жертвите на домашно насилие. Разбира се, случващото се е огромен стрес за всяко човешко същество, но помните ли онази песен, в която се пее:

 

“Ако до всяко добро същество застане поне още едно,

ех, ще започне такъв живот, че само си викам “Дано”…

 

ЗДРАВЕТО Е НА ПЪРВО МЯСТО

Нека се замислим кое всъщност е вирусът убиец? Коронавирусът или вирусът на токсичните семейни отношения? Тези, в които родителите крещят, удрят или манипулират децата си, тези които не си говорят и стоят в отделни стаи, там където мъжете упражняват насилие, там където има ежедневни скандали между партньорите, там където няма уважение и присъства унижението, там където родителите редуват любов и жестокост към децата си… всичко това буквално убива емоционалното и психично здраве на човека!

Може би COVID-19 ще ни напомни, че всичко, което приемахме за даденост, всъщност е наша отговорност. Да оценим живота, здравето, близките си, природата, отношенията помежду ни и да станем по-добри хора. Да се сетим, че сме ХОРА! През този период ще бъде видна истината за това, което е вътре в теб, в партньора ти, в детето ти, в родителите ти, в приятелите ти и въобще истинската мотивация за нещата в живота ти.

 

Ти, кога последно се опита да разбереш чувствата на любимите си хора?

Изслуша ли ги какво споделят и чувстват с теб или слушаш само за да отговориш?

Докосна ли те чутото и как реагира? Извини ли се?

Прояви ли емпатия или започна да се защитаваш като нападаш?

Какъв избор направи – да си от страната на проблема или на решението?

 

Кога погледна близките си “зад очите”? Замислял ли си се, че всеки ден виждаш тези очи? Вгледа ли се в тях и какво видя? Опитай да видиш кой стои зад тези очи и какви чувства изпитва. Не го отлагай за “по-натам”, защото имаме само СЕГА и коронавируса ни го напомни рязко!

Последните дни повечето хора ходят с маски и само очите им се виждат. Ти вгледа ли се в очите на колегите, на съседа или на някой непознат човек? Интересува ли те въобще как се чувства “другия” или защо да те интересува, като ти самия имаш хиляди мисли и тревоги?

Опитай и погледни в очите на другия. Имай предвид, че това не е състезание за гледане! Бъди смел и нека те видят, че ги виждаш. Някои хора копнеят да бъдат видени. Усещат се като личност. Един истински поглед може да трансформира хора, връзки, ситуации… Защо двигателят да не си ти? Бъди каналът, през който протича животът! Можеш! Аз мога! Ние можем, стига да искаме заедно…

Всичко, което можеш да направиш не е въпрос на героизъм и реално единствената ваксина за борба с пандемията е ДОБРОТА! Към теб самия, към близките ти, към другите… Да си спомним, че сме хора и всички сме емоционални, страхуваме се от неизвестното, от промяната, от трудностите. Всички искаме да бъдем здрави, разбирани, обичани, да сме споделени, усмихнати, и да живеем!

Ще оцелее ли вирусът? Ще го открием ли в себе си? Не знам, но добротата ми се струва е единствената ваксина, която имаме…

 

Автор: Десислава Дамянова

 

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.