ИНДИВИДУАЛНИ СЕСИИ С ДЕСИСЛАВА ДАМЯНОВА ЩЕ СЕ ЗАПИСВАТ ОТНОВО ПРЕЗ МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО: ПОЯВА НА ПОСТОЯНСТВО НА ОБЕКТА ПРИ БЕБЕТА

Постоянството на обекта представлява термин, включващ знанието, че даден предмет продължава да съществува, дори когато вече не може да бъде видян, чут или възприет по какъвто и да е друг начин. Идеята за тази фундаментална концепция от психология на развитието е предложена и проучена за първи път от известния швейцарски психолог Жан Пиаже през 50-те години на 20-ти век.

Осъзнаването на постоянството на обекта се приема за важен етап от развитието през първите две години от живота на едно дете.

Пиаже сформира теория за развитието на малчуганите, състояща се от четири отделни етапа. Първият се нарича сензорномоторен и включва периода от момента на раждането до 2-годишна възраст – това именно е фазата, когато бебетата развиват постоянство на обекта. Сензорномоторният етап от своя страна се разделя на 6 подетапа, като по време на всеки един се очаква детето да постигне ново постижение в областта на постоянството на обекта.

За да опише детайлно всяка една фаза от своята теория, Пиаже провежда редица лесни за проследяване експерименти със своите собствени деца. По време на тези проучвания в домашна обстановка, психологът скрива играчка под одеяло, докато бебето наблюдава действията на баща си. Ако малчуганът посегне към скритата играчка, значи то вече е придобило постоянство на обекта. Пиаже стига до заключението, че обикновено децата на възраст около 8 месеца започват активно да търси предмета.

Етапи на развитие на постоянство на обекта
Според Пиаже 6-те подетапа в усвояването на когнитивната способност по време сензорномоторната фаза са следните:

Подетап 1: От раждането до 1-вия месец
Веднага след раждането новородените не могат да осъзнаят редица концепции за заобикалящия ги свят, освен ако не се отнасят за тях самите. По време на този най-ранен подетап те отговарят на случващото се около тях в света посредством рефлексите си, като например рефлекса да смучат.

Подетап 2: От 1-вия до 4-тия месец
На възраст около 1 месец бебетата започват да се учат чрез това, което Пиаже нарича "кръгови реакции". Те представляват всяко ново поведение, което малчуганът започва да прилага, като например смученето на палеца и последвалите опити за повторение на действието. Тези кръгови реакции се причисляват към така наречените схеми – модели на действие, които помагат на бебетата да разберат заобикалящата ги среда. Малчуганите се научават как да прилагат множество различни схеми отново и отново. Например, когато едно бебе започне да смуче палеца си, то координира действията на ръката си и смученето с уста.

По време на втория етап пеленачетата продължават да не разбират напълно постоянството на предметите. Ако в даден момент престанат да виждат предмет или човек, те биха погледнали в посоката, в която последно са го видели, но няма да се опитат да го намерят. В този момент от развитието си максимата "далеч от очите, далеч от ума" важи с пълна сила.

Подетап 3: От 4-тия до 8-мия месец
На възраст от около 4 месеца бебетата започват да наблюдават и да се включват в заниманията от средата си. Това им помага да осъзнаят постоянството на нещата отвъд тях самите. По време на тази фаза, ако даден предмет спре да се намира в полезрението им, пеленачетата започват да го търсят на последното място, където са го забелязали. Също така, ако малчуганите поставят играчката си на масата и се отдалечат от нея, след време ще се върнат на същото място, за да я намерят. Допълнително, ако родителите им скрият предмет под завивка или одеяло, бебетата ще могат да го локализират успешно.

Подетап 4: От 8-мия до 12-тия месец
С настъпването на 4-тия подетап малчуганите напълно осъзнават, какво означава постоянството на обекта. На възраст от около 8 месеца децата могат успешно да намират играчки, напълно скрити под одеяло. Въпреки това Пиаже открива ограничения на това ново възприятие за света. По-точно, въпреки че малчуганите могат да открият играчка, скрита на място А, те не могат да я локализират, когато същата тази играчка е преместена без знанието на децата и скрита на място Б – вместо това пеленачетата отново търсят предмета на първоначалното място. Според Пиаже по време на подетап 4 пеленачетата не могат да следят смяната на различните скривалища.

Подетап 5: От 12-тия до 18-тия месец
В този период пеленачетата се научават да проследяват промяната на местоположението на скритите предмети.

Подетап 6: от 18-тия до 24-тия месец
По време на последния подетап малчуганите вече могат да следят преместванията, дори и да не видят кой сменя положението на играчката от точка А до точка Б. Например, ако топка се търкулне под дивана, детето ще успее да предвиди траекторията на играчката, което ще му позволи да я потърси в края на тази траекторията, а не в началото, на мястото, където изчезва от погледа му.

Пиаже предполага, че именно в края на 6-тия подетап малчуганите включват към репертоара си от когнитивни модели изобразителните мисли, които спомагат за развиване на способността на децата да си представят предметите. Умението да сформират ментални репрезентации на нещата, които не могат да видят, води до пълното усвояване на постоянство на обекта, както и възприемането на себе си като отделен и независим индивид.

Критика, насочена към теорията на Пиаже
След като Пиаже представя пред научната общност теорията си за постоянството на обекта, други академици успяват да представят доказателства за това, че умението се развива много по-рано, отколкото швейцарският психолог твърди. Според учените Пиаже разчита прекалено много на активността на пеленачетата в своите експерименти – той очаква малчуганите да протегнат ръката си за играчката, за да покажат разбирането си за местоположението на скрития предмет.

Вероятно е обаче Пиаже да подценява знанията на бебетата за отделните предмети, защото се фокусира прекалено много върху недоразвитите моторни умения на пеленачетата. Редица изследвания разглеждат в детайл действията на малчуганите – особено посоката на погледа на бебетата. Резултатите от тези експерименти демонстрират, че пеленачетата са усвоили до определена степен постоянство на обекта, дори и да не протягат с ръка към скритата играчка – те гледат в посоката на скритата играчка.

 

Източник: psychology.framar.bg

 

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2020. All Rights Reserved.