Следва случай с двама шестгодишни съученици, който ще илюстрира какво означава всичко това за ролята на родител. Момче Х е свенлив и затворен в себе си. Почти всеки ден се прибира от училище облян в сълзи. Майка му го описва като „уплашен от собствената си сянка" и казва, че е такъв, откакто се е родил. За разлика от него момче У е разговорлив и мил. Въпреки че учителите го описват като роден лидер, родителите му казват, че не е бил такъв по рождение. Когато го описват като бебе и прохождащ, много напомня на Х. Плачел е винаги, когато са го оставяли на градина, не е обичал нови хора и места и само е наблюдавал отстрани как лудуват другите деца.
Харвардският психолог Джерам Каган би описал и двете деца като стеснителни с „поведение на потискани чувства" - един от четирите темперамента, които Каган вярва, че характеризират човек по рождение. Каган теоретизира, че темпераментът на детето отразява една специфична вътрешна емоционална верига в мозъка, която определя както неговия настоящ и бъдещ емоционален израз, така и поведението му. Според Каган стеснителното дете се ражда с лесно възбудима амигдала, вероятно поради генетична предразположеност към високи нива на норепинефрин или други химикали, които прекалено много стимулират контролния център на емоционалния мозък.
В резултат на многогодишни проучвания той е открил, че две трети от децата, родени срамежливи, израстват като момчето Х – свенливи и затворени. Това увеличава вероятността те да станат тревожни, болезнено страхливи и социално потиснати като пораснат. Тези деца очевидно не развиват нервни пътища между амигдалата и мозъчната кора, за да позволят на мислещата част от мозъка да помогне на емоционалния мозък да се успокои.
Една трета от децата обаче, които Каган е проучил, са успели да укротят превъзбудения емоционален мозък и подобно на момчето У, когато достигнат възрастта за детската градина, ще са улегнали и общителни. Разликата при тези деца е начинът, по който родителите им са реагирали на срамежливостта им като малки. Разлика, която Каган предполага, че буквално променя развитието на мозъците им.
Майките на притеснителните деца често влизат в покровителствена позиция спрямо малките си – предпазват ги от нещата, които ги обезпокояват и ги утешават винаги когато плачат. От друга страна майките, чиито деца са надраснали срамежливостта си, са чувствали, че те трябва да се научат да се справят с това, което ги обезпокоява. Въпреки че са им съчувствали, те не са поощрявали плача и безпокойството им. По-скоро са определяли решителна граница за справяне с емоциите си.
Каган допуска, че неврохимията на децата, надраснали стеснителността си, се е променила, защото родителите им са ги подлагали постоянно на нови изпитания и предизвикателства, за разлика от децата, неподлагани на изпитания, които са запазили същата мозъчна верига и така са останали емоционално претоварени.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
