Терминът „емоционална интелигентност" е използван за първи път през 1990 г. от Питър Саловей от Харвардския университет и Джон Майер от Университета в Ню Хемпшир, за да се опишат емоционалните качества, необходими за постигане на успех. Те включват:
• СЪЧУВСТВИЕ
• ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ЧУВСТВА
• КОНТРОЛИРАНЕ НА НАСТРОЕНИЯТА
• НЕЗАВИСИМОСТ
• ПРИСПОСОБИМОСТ
• СПОСОБНОСТ ДА БЪДЕ ХАРЕСВАН
• СПОСОБНОСТ ДА РАЗРЕШАВА МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ПРОБЛЕМИ
• НАСТОЙЧИВОСТ
• ДРУЖЕЛЮБНОСТ
• ЛЮБЕЗНОСТ
• С ЧУВСТВО ЗА УВАЖЕНИE
Даниел Голмън насочи общественото внимание към тази концепция през 1995 г. с бестселъра „Емоционална Интелигентност“, като я постави на корицата на списание „Time". Идеите и значението на ЕК стигнаха дори до Белия дом. „Ще ви покажа коя книга е страхотна - каза президентът Клинтън на репортерите, когато се спряха пред книжарница в Денвър, Колорадо, - това е Емоционална интелигентност, изключително интересна книга. Очарован съм от нея. Препоръча ми я Хилари."
Емоционалната интелигентност намира място във сферата на възпитание и образование на децата и се простира до значението и на работното място, както и във всички човешки взаимоотношения. През последните години е доказано, че от нашата емоционална интелигентност зависи и нашето здраве.
От проведени изследвания се установява, че децата с висока ЕИ са успешни и след години в работата и в семейния живот. Това не е изненада за консултантите по човешки ресурси, които казват, че „уменията на хората" са важни на всяко ниво от дейността на компанията - от касиерската позиция до заседателната зала. Все още е изумителна обаче степента, до която уменията с ЕИ оказват влияние на работното място.
Например Алън Фарнхам докладва в статия на списание „Fortune" за проучване в Bell Labs, което се опитва да разбере как така някои учени имат незадоволителни резултати, въпреки че интелектуалните им заложби и академичните им препоръки са равностойни с тези на колегите им, които имат високи постижения. Изследователите проучили образци от електронната поща на всички учени и открили, че служители, които не се харесвали поради лоши емоционални и социални умения, били отлъчвани от колектива. От проучването се установява, че социалната изолация, която вероятно се дължи на нисък ЕК, води до намалена ефективност на работното място.
Въпреки че едва напоследък емоционалната интелигентност стана част от обществените проучвания, опитът на хората в тази област не е нов. През последните петдесет години е имало хиляди проучвания върху развитието на уменията с ЕК при децата.
Ние обаче не можем да си позволим повече да възпитаваме и да обучаваме децата си само на основата на интуицията, наученото от нашите родители или от „общественото мнение". Също, както медицината и другите точни науки ние трябва да се стремим към същността на знанията, за да вземаме компетентни решения, които оказват влияние върху ежедневното благосъстояние на децата и бъдещето им.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
