"ОТВЪТРЕ НАВЪН" (Inside-Out)



По-долу е откъс от произведение на Пол Екман (професор, почетен психолог в Университета на Калифорния, Сан Франциско) и Дахер Келтнер (Университет на Калифорния, Бъркли), отпечатано е в New York Times на 3 юли 2015 г.

През 2010 г. писателят и режисьор Пийт Доктър от Пиксар се е обърнал към Пол Екман, за да обсъдят една идея за филм, който да представя как емоциите работят в главата на човека и в същото време оформят външния живот на човека с други хора. Искал е да направи всичко това в съзнанието на едно 11-годишно момиче, докато тя преминава през трудни дни в живота си.

Като учен, който е изучавал емоциите в продължение на десетилетия, д-р Пол Екман е бил очарован от предложението и той става научен консултант на филма „Отвътре навън” (“Inside Out”).

Разговорите с г-н Доктър и неговия екип са били като цяло за науката, свързана с въпроси в центъра на филма:

 

“Как емоциите управляват потока на съзнанието?”

“Как емоциите оцветяват нашите спомени от миналото?”

“Какъв е емоционалният живот на едно 11-годишно момиче?”

 

Проучванията установяват, че опитът на положителните емоции започва да спада рязко като честотност и интензитет в тази възраст.

„Отвътре навън” е именно за това, как пет емоции - олицетворени като героите Гняв, Отвращение, Страх, Тъга и Радост - се борят за контрол на съзнанието на 11-годишно момиче на име Райли по време на преместването от Минесота до Сан Франциско. (Имало е предложение от екипът на Пол Екман, филмът да включва пълния набор от емоции изучавани в науката, но г-н Доктър е отхвърлил тази идея поради простата причина, че историята може да се справи само с пет или шест знака.)

Личността на Райли се определя главно от Радост и това е в съответствие с научното ни познание. Изследванията откриват, че нашата идентичност се определя от специфични емоции, които оформят начина, по който възприемаме света, как изразяваме себе си и отговорите, които предизвикваме в другите.

Но истинската звезда на филма е Тъга, защото „Отвътре навън” е филм за загубата и това, което хората печелят, когато се ръководят от чувства на тъга. Райли губи приятели и дома си при преместването си от Минесота. Още по-силно е, че тя е навлязла в ранното юношество, което води до загуба на детството.

Имало е някои спорове с изображението на тъга в „Отвътре навън”. Тъгата се възприема като плъзгащ се, бавен характер, който Радост буквално трябва да влачи през ума на Райли. Всъщност проучванията установяват, че тъгата е свързана с повишена физиологична възбуда, активирайки тялото да реагира на загуба. И във филма, тъгата е груба и отблъскваща. По-често в реалния живот тъгата на един човек привлича други хора за утеха и помощ. Изображението на Тъга, успешно драматизира две централни прозрения от науката за емоциите.

Отвътре навън” включва пет героя, базирани на човешките емоции.

Първо, емоциите организират, вместо да разрушават, рационалното мислене. Традиционно, в историята на западното мислене преобладаващото мнение е, че емоциите са врагове на рационалността и разрушават кооперативните социални отношения.

Но истината е, че емоциите водят нашите възприятия за света, нашите спомени за миналото и дори нашите морални преценки за правилно и грешно, най-често по начини, които позволяват ефективни отговори на настоящата ситуация. Например, проучванията установяват, че когато сме ядосани, силно се впечатляваме от това, което е несправедливо, което спомага за предприемането на действия, които да отстранят несправедливостта.

Виждаме това в „Отвътре навън“. Тъга, постепенно поема контрола над мисловните процеси на Райли относно промените, през които тя преминава. Това е най-очевидно, когато Тъгата добавя сини нюанси към изображенията на спомените на Райли от живота й в Минесота. Научните изследвания откриват, че настоящите ни емоции оформят това, което помним от миналото. Това е жизненоважна функция на Тъгата във филма: тя насочва Райли да разпознава промените, през които преминава, и това, което е загубила, което й дава възможност да разработи нови аспекти на своята идентичност.

Второ, емоциите организират - вместо да разрушават - нашия социален живот. Проучванията показват, например, че емоциите структурират (а не само оцветяват) такива несъответстващи социални взаимодействия като привързаност между родители и деца, конфликти между братя и сестри, трепетите на младостта и преговори между съперници.

Други изследвания установяват, че гневът (повече от чувство за политическа идентичност) движи социалните колективи да протестират и да поправят несправедливостта. Изследвания на екипът на Екман установяват, че изрази на смущение и срам предизвикват другите да ни прощават, когато действаме по начин, който моментално нарушава социалните норми.

Това прозрение също се представя във филма. Може да сте склонни да мислите за тъгата като за състояние, дефинирано от бездействие и пасивност - липсата на каквото и да е целево действие. Но в “Отвътре навън”, както и в реалния живот, тъгата подтиква хората да се обединят в отговор на загубата. Виждаме това първо в гневен изблик на масата, който кара Райли да се качи на горния етаж, за да лежи сама в тъмната стая, оставяйки баща си да се чуди какво да прави.

И към края на филма, Тъгата е нещото, което кара Райли да се събере отново с родителите си, включвайки форми на допир и емоционални звуци, наречени „вокални изблици“ (изучавани в лабораторията на Екман), които предават дълбоките удоволствия от обединението.

“Отвътре навън” предлага нов подход към тъгата. Неговото централно прозрение: Прегърни тъгата, остави да се разгърне, търпеливо се ангажирай с емоционалните борби на един млад юноша. Тъгата ще помогне да изясни какво е било загубено (в случая детството) и ще подтикне семейството към това, което може да се придобие: основите на новите идентичности, както за децата, така и за родителите.

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си
Copyrights © 2018. All Rights Reserved.